За добрина отплата не търси,

живеем в свят на краен егоизъм,

бъди готов от думи да боли,

щом злобата се облече в цинизъм.

Ще грабят с шепи твоята душа,

ще търсиш вяра в изгрева прекрасен,

ще смазват твоя смях със тишина,

и ще ги дразни погледа ти ясен.

Ще слагат крак на твоите мечти,

ще сипват сол в рани наболели,

но ти бъди човек, и им прости,

това са хора, обич невидели.

Ще гледат смешно твоите сълзи,

щом паднеш, ще им виждаш гърбовете,

но ти се усмихни и пак стани,

сред бурените остани си цвете!

За добрина отплата не търси,

да си човек, е път, изпълнен с мъка,

на свойта карма верен остани,

или прати сърцето си в разлъка!

20. 11. 2015

Стефан Александров

(от стихосбирката,,До последен дъх")