Ликуй, народе!

Как бе осъществена мечтата за съединението

Всичко започва с широко движение за обединяване на нацията с военна сила

Добри Желев,
доктор по история

На 6 септември 2008 г. се навършват 123 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Нека видим как стана това.
Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. завършва с победа на руската армия. Съгласно Санстефанския мирен договор се създава автономна българска държава, в която влизат почти всички земи, населени от българи в Мизия, Тракия и Македония. Западните държави, главно Англия и Австро-Унгария, се страхуват от създаването на голяма българска държава на Балканите под руско влияние. Те настояват за ревизия на Санстефанския мирен договор, в противен случай заплашват Русия с война.
Ревизията на Санстефанския мирен договор става на Берлинския конгрес, който разкъсва българската нация. С този договор е създадено Българско княжество, в което влизат само Северна България и Софийска област. То е васално на султана. От Южна България е образувана автономна област под името Източна Румелия, която в политическо и военно отношение остава под властта на султана. Югозападна България, т.е. Македония и Южна Тракия, заедно с Одринска област, са

върнати в Отоманската империя.

Северна Добруджа е предадена на Румъния.
Ако Руско-турската освободителна война довежда до освобождението на България, Берлинския конгрес допринася за международното признание на новата българска държава. Той взима редица решения за държавното устройство на нашата страна.
В изпълнение на чл.4 от Берлинския договор на 4 февруари 1879 г. в старобългарската столица Търново започва работа учредителното Велико народно събрание. Неговата основна задача е да приеме Конституцията, по която да се управлява Княжество България. Въз основа на нея трябва да се избере и князът на България.
Според приетата конституция: "Българското княжество е монархия, наследствена и конституционна, с народно представителство." Народните събрания са определени като Обикновено и Велико. Обикновеното народно събрание трябва да изработва законите, да приема бюджета на държавата и да контролира правителството. Задачите на Великото народно събрание пък са да избира нов княз, да изменя конституцията, да назначава регенти, ако князът е малолетен.
На 16 април 1879 г. е закрито учредителното събрание. На 17 април е открито от княз Дондуков първото Велико народно събрание. Той предлага германския принц Александър Батенберг за княз на България. Александър Батенберг е братов син на руската императрица Мария Александровна. През Руско-турската война действа като доброволец в отряда на генерал Гурко.
Дондуков е подкрепен от търновския митрополит Климент и поета Петко Славейков. Тогава всички депутати стават прави на крака и единодушно, с

викове "Ура" и "Да живее",

гласуват български княз да стане Батенберг под името Александър I. 

Княз Александър I Батенберг

 

. 

 

 

Княз Александър I Батенберг (1879-1886)

Име: принц Александър Йозеф фон Батенберг

*05.04.1857 Верона, +17.18.1893 Грац

.

 

.

Произход: Втори син на германският принц Александър фон Хесен – Дармщад (брат на съпругата на руския цар Александър I) от морганатичен брак с руската придворна дама графиня Юлия фон Хауке; Племенник на Британската кралица Виктория

.

Кариера: Служи в лейбгвардията на Кайзер Вилхелм. При обявяване на Руско –турската война постъпва в руската армия и минава Дунава и Стара планина. Проявява героизъм като офицер в състава на 9 к.п. на ген. Гурко. На 26.07.1879г. след като е избран от първото ВНС се възкачва на престола като Княз на България. През 1881-1882г. суспендира конституцията и управлява в „Режим на пълномощията”Обявява Съединението на България през 1885г., след което ръководи българската войска в победоносната Сръбско – българска война, завършила с пълен разгром за сърбите. Заради признаването на Съединението русия започва кампания за отстраняването му. През август 886г. офицери – русофили организират преврат и го принуждават да абдикира. Стефан Стамболов организира контрапреврат и го възстановява, но под натиска на Русия абдикира и напуска страната, като оставя управлението на регенти. До 1944г. (т.е. и след смъртта си) се числи в българската армия с чин генерал от пехотата. Освен това е гемерал-майор от австроунгарската (1879), руската (1879), пруската (1890) и Хесенската (1892) армия.

.

Династия: След абдикацията сключва морганатичен брак с актрисата от дармщадския театър Йохана Лойзингер, заради което приема името граф Хартенау. Имат две деца – син Асен и дъщеря – Цветанка. Техен кръстник е д-р Константин Стоилов. Потомците на княз Батенберг нямат свои деца, но сина му Асен граф Хартенау осиновява доведените си деца, които продължават династията.

Княз Батенберг е погребан в мавзолей в София. Колекцията му от оредени и държавни отличия е подарена на Българската държава от съпругата му и се намира в НВИМ.

 

Преди да дойде в България да положи клетва и поеме поста, Александър I посещава Виена, Париж, Лондон, Рим и Цариград. Най-сложно е като какъв ще се представи пред турския султан. Като васал би трябвало Александър да се облече в турска форма с фес на главата и така да се представи на султана. Князът се представя на султана в българска военна униформа, без фес. Така се получава впечатление за посещение, а не за васалска преданост и се запазва честта на България.
Когато князът поема управлението на България, в страната има две партии. Консервативната представлява интересите на по-богатите слоеве на обществото. Нейни по-изтъкнати дейци са Тодор Бурмов, Марко Балабанов, Димитър Гренов и др. Другата политическа сила е Либералната партия. Тя представлява интересите на средните и бедни слоеве от обществото. Нейни по-изтъкнати дейци са Драган Цанков, Петко Каравелов, Петко Славейков и др.
Княз Александър I, след като поема длъжността княз на България, с указ от 5 юли 1879 г. назначава правителство на страната от дейци на Консервативната партия с министър-председател Т. Бурмов.
След сключването на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г. започва изграждането на армия на освободена България от 84 750 души. Основа за изграждането й става Българското опълчение, което участва в Руско-турската война и има голям боен опит.
Пристъпва се към административното устройство и на Източна Румелия. Съгласно приетия статут начело на провинцията трябва да стои генерал-губернатор. Той не може да бъде мюсюлманин, а
трябва да бъде християнин.

Назначава се от султана за срок от 5 години, но това става със съгласието на големите държави.
За първи управител на Източна Румелия е назначен Алеко Богориди паша, син на българина Стефан Богориди, турски чиновник в Цариград. Алеко паша, лоялен на султана, тръгва от Цариград за Пловдив с фес на главата. На границата при Харманли го среща българска депутация. Военният член на депутацията майор Николов му казва: "Ако управляваш с фес, няма да ти козирувам и рапортувам." Тогава съпругата на Алеко отворя куфара, изважда предварително подготвения калпак и го подава на мъжа си. Богориди сваля феса и поставя калпака на главата си. Така с калпак на главата на 15 май 1879 г. той заема поста губернатор на провинцията в столицата й Пловдив.
По това време в Пловдив се намират крупни фигури на българската култура като писателите Иван Вазов и К. Величков, литераторите С. Бобчев и М. Маджаров, журналистът Захари Стоянов, издателите Хр. Данов и Д. Манчев, известни стопански дейци и общественици. По-късно те изиграват важна роля при съединението между Княжество България и Източна Румелия.
След Алеко Богориди през 1884 г. за главен управител на Източна Румелия е назначен Гаврил Кръстевич. Той е историк, участвал в борбата по църковните въпроси.
През 1880 г. в Княжество България и Източна Румелия започва движение за военна подготовка на населението с цел обединяването на нацията чрез военна сила. Това движение се ръководи от

тайни революционни комитети.

През пролетта на 1885 г. такива комитети са създадени в Русе, София, Варна и Пловдив. Целта им е да подготвят и изпратят военни части в Македония, които да помогнат за нейното освобождение.
В Източна Румелия такъв комитет е създаден и ръководен от Захари Стоянов като по негова инициатива пловдивският комитет е обявен за Български таен централен революционен комитет (БТЦРК). В пункт 1-ви на неговата програма пише следното: "Българския таен централен революционен комитет има за цел окончателното освобождение на българския народ чрез революция - морална и с оръжие."
През юни 1885 г. целта на комитетите е коригирана. Вместо идеята за окончателно освобождение на българския народ, задачата на комитета е определена така: "Цел съединението на Северна и Южна България." Това променя и курса на неговата дейност.
В средата на август 1885 г. БТЦРК организира антитурска демонстрация в с. Голямо Конаре, Чирпан и Ихтиман. В нея взимат участие значителен брой граждани. На 2 септември е проведена акция в Панагюрище, в която участват предимно младежи. В тази акция лозунгът за съединението е поставен открито.
Подобни акции се провеждат в Сливен, Пазарджик и Карлово. Източнорумелийските войски, командвани от майор Д. Николаев, не се противопоставят на тези прояви.
На 3 септември БТЦРК уведомява княз Александър I и министър-председателя на княжеството Петко Каравелов, че

акцията за присъединяването

на Източна Румелия към княжеството е насрочена за 6 септември. На тази дата войските на княжеството са поставени в пълна бойна готовност.
От комитета на 3 септември е наредено Чардафон да вдигне въстание в Голямо Конаре и да тръгне за Пловдив. Той изпълнява разпоредбата и с няколкостотин въоръжени селяни потегля за Пловдив. Майор Николаев с дружината си също потегля за Пловдив. На 6 септември на разсъмване те навлизат в града и обкръжават конака, където живее главният управител Г. Кръстевич. Явяват се и членовете на комитета начело със Захари Стоянов. Кръстевич е арестуван и отведен в с. Голямо Конаре. Тайният комитет веднага съставя временно правителство с председател д-р Г. Странски.
Временното правителство призовава всички резерви от областта на възраст от 18 до 40 години в срок от 48 часа да се явят с оръжието си в своите дружинки.
Съединението е посрещнато с бурен възторг от целия български народ. На 8 септември княз Александър I обявява официално, че признава Съединението и че приема в бъдеще да се нарича княз на Северна и Южна България.
В този исторически момент за България сръбският крал Милан заповядва на своите войски рано сутринта на 2 ноември 1885 г. да нападнат нашата страна. Като мотив той използва, че е нарушен Берлинският договор от България. Според него с това се нарушава равновесието между народите на Балканския полуостров. Младата българска армия обаче извършва чудеса от храброст и достойно отбранява родината. Елитната сръбска армия бързо е разбита и изгонена от пределите на княжеството. Това слисва цяла Европа. На 19 февруари 1886 г. е подписан Букурещкия мирен договор, с което войната приключва.
Ето, по този начин е извършено и защитено Съединението между Княжество България и Източна Румелия.

06.09.2008

 

 

Дворцова свита Придворното общество на Третото българско царство

 

Дончо ЦОНЧЕВ

Къщата ни пламнала, ние се караме вътре. И по двора яростно спорим. С растяща злоба уреждаме сметки. Плюем се и се оскърбяваме. Мразим се открито, до степен да се зарадваме, че стаята на другия вече гори.
А къщата е една - за всички ни. Както Отечеството за държавата. И от нея пушек се вдига, пак пред очите ни. Съседите с почуда гледат.
Имали сме били исторически причини да бъдем такива. Глупости. Няма народи и държави без историческите си причини. Сега пък било имало "война на световете". Не е вярно. Може би война на "видовете морал". По-точно, но пак не е тъй, защото моралът няма множествено число. Той и прилагателни не търпи пред себе си.
Не можем да посочим нито един жив и неоплют политик - от тези, които ние самите избираме. Няма отговор на логичния въпрос: "Тогава защо ги избираме?" Легендарна е фразата "Всички са маскари". Важни и значителни сме в собствените си очи, когато викаме "У-у-у-у!".
Страхотни сме, когато ругаем, събаряме, сваляме, разрушаваме, ликвидираме, унищожаваме, отмъщаваме. Тогава се развихрят най-силните ни страсти и енергии. Чувстваме се велики върху руините на онова, което предните са ни оставили с труда си. И с цената на живота си, какъвто и да е бил той.
Ако не угасим задружно пожара, къщата ще изгори, разбира се. Което значи, че не я заслужаваме. Нито можем да я стопанисваме. Защото - както имаме великолепни играчи за всички времена и постове - рядко, много рядко сме били един отбор. Отборът на малка България срещу всички - както е заложена играта през времената за целия свят.
И странно - най-разюздано, та просташки вулгарно ругаят, плюят и събарят тези, които още не са построили и една барака. Може би е разбираемо някак, както е ненормално. Не се знае.
Но със сигурност е пагубно за всички ни.

Поздравления за постинга,поздравления за коментара!Присъединявам се към него изцяло!
Мисля си това ли е ДЕМОКРАЦИЯТА и това кой как я разбира?Защо не сме заедно в един отбор !Защо е това отричане и негативизъм,високомерие и безпардонност!

Да подържаме будна гражданската ни съвест!
Поздравления за материала.
Съединявай ни все така здраво...
С обич: Фея

Честит празник!

Честито! Честито на всички!!!

Поздрави за постинга!! Бъди жива и здрава!!!

Честит празник!!!

ТОВА Е ЕДИН ОТ НАЙ-БЪЛГАРСКИТЕ ПРАЗНИЦИ -
ДА ГО ОТБЕЛЕЖИМ КАКТО ПОДОБАВА!
ДА СПОДЕЛИМ , МАКАР И ВРЕМЕННО РАЗДЕЛЕНИ , ЕДНО СЪБИТИЕ , КОЕТО НАШИТЕ
ПРЕДЦИ СА ОСЪЩЕСТВИЛИ В ИМЕТО НА ЕДИНЕНИЕТО НА НАЦИЯТА , НАПУК И БЕЗ
НАМЕСАТА НА ЦЕЛИЯ ОСТАНАЛ СВЯТ !

ЕДИНЕТЕ СЕ , БРАТЯ И СЕСТРИ БЪЛГАРИ И БЪЛГАРКИ !
И НЕКА СИЛАТА БЪДЕ С ВАС !

Честит празник на всички!!!:)

Интересно ми е кога Дончо Цончев е написал тези думи?
Всъщност, има ли значение...

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-09-06&article=247029

Да е честито Съединението на всички българи! Поздрави!

Дано поколенията запазят спомен в историята, че годината ще бъде преломен момент в историята на страната за ново обединение и подем в обществото, да станем още по-силна обединена нация и народ за да пребъдем във времето.