Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.08.2008 05:03 - Странджа. Университет под небето
Автор: avangardi Категория: Технологии   
Прочетен: 1603 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 26.08.2008 05:21


Странджа. Университет под небето

Български и турски студенти обхождат тракийските паметници и се учат на приятелство

Велиана Христова

imageПо време на празниците на град Малко Търново на 25 август ще бъде открита и една необичайна изложба. Най-добрите снимки, направени от участниците в българо-турския странджански Летен университет тази година, ще бъдат показани пред публика. И ще предизвикат отново много емоции и у самодейните фотографи, и у колегите им студенти, които не успяха да се класират този път за експедицията по тракийските културно-исторически паметници. Летният университет "Странджа" се състоя за седми път, организиран от българската община Малко Търново и турската Къркларели (Лозенград) с научен консултант проф. Валерия Фол от Института по тракология при БАН. В него участваха студенти и преподаватели от СУ, НБУ, ЮЗУ, СВУБИТ, от Института по тракология, от Одринския университет, университета в Истанбул и от новооткрития университет в Къркларели. Този път експедицията бе финансирана от програма ФАР по международен двустранен проект, спечелен от община Къркларели. Досега двете общини успяваха сами да поддържат летните експедиции. Кметът на Малко Търново Иван Иванов винаги споменава с благодарност дните, прекарани в разговори с проф. Александър Фол, който преди години дава идеята за това своебразно обучение на открит терен.

image image
Фронтон от Мишкова нива                                             Долмен в двора на музея в Одрин
пред музея в Малко Търново

От Дарий до с. Яна

Преди разнообразните лекции, които студентите слушаха плез 7-те дни на експедицията, се провеждаха в зала предварително или пък на самите обекти. Където често трябваше цялата група студенти да се събере м плътен кръг, за да се чуват думите на лекторите и на преводача. Тази година натоварената програма стана причина за нововъведение, което се оказа удачно - преподавателите разказваха за всеки обект в автобуса, а турските организатори бяха приготвили подробен българо-турски речник с добавка на думите на английски за улеснение. Факт - в края на пътуването участниците от двете групи бръщолевеха помежду си на някакъв странен, но единен българо-турски език.
Всъщност границите наистина се оказват разделител, измислен от политици. И как няма, като преводачът - общителният и вечно загрижен за всички Бахар, е роден и живял в Добрич, пази си двойното гражданство. Той бе и основен помощник на Хасан бей - служителя от община Къркларели, главния радетел на университета от турска страна.

image 
Хасан бей е не само организатор на проекта, но и най-добрият фотограф

Един от турските студенти пък се оказа внук на плевенчани, дядото на доц. Валентин Китанов от ЮЗУ пък бил роден в село близо до Кайнарджа, а когато българите трябвало да бягат след 1912 г., съсед турчин му помогнал да се маскира и да премине границата към България. Още при първата обиколка - при тракийското скално светилище в Пинархисар, една много възрастна жена - Гюлсара, едва-едва сричайки на български, заразказва просълзена, че е родена на това място, но майка й е българка и била на 4 години, когато дошла да живее тук. Преди над 120 години!

image 
Баба Гюлсара разказва за българския си корен

Разбира се, тази обстановка предразположи студентите да слушат стихнали разказа на доц. Китанов за една българска легенда, свързана с лечебните извори на Теар, където в древността се спрял персийският цар Дарий при похода си към Тракия. Според лекцията на проф. Кирил Йорданов, директор на Института по тракология, Дарий около 517 г. пр.Хр. завладява егейските острови и тръгва "към Европа" с 600 000 души армия според Херодот (съвременните историци поправят античния автор, като твърдят че армията на Дарий била не повече от 100 000 души). Защо персиецът е заобиколил Странджа от запад, а не е минал през планината? Очевидно му е било трудно да навлезе в планината и да тръгне срещу местното племе тини, тях дълго е избягвал, преди да ги превземе, дори могъщият тракийски владетел Терес - цар на одрисите. А одриската държава е била най-мощната, простирала се на територията от Дунав до Черно море, Егея и от Тимок до Струма.

image 
Скалният манастир "Св. Никола" в Салмидесос

В много по-късни векове близкият град Виза ще стане последна столица на траките, преди завземането на Южна Тракия от римляните. Не знам дали и в аудиториите Валерия Фол и проф. Димитър Попов от СУ разказват така увлекателно, но там, в автобуса, за всички бяха направо зрими жреците, извършващи жертвоприношения при скалните олтари нисоко върху платото или мрачните монаси от скалния средновековен манастир наблизо, пазители на огромния водопровод, който е слизал от планината Странджа и е стигал до Константинопол. По думите на доц. Калин Порожанов от Института по тракология при БАН пък тракийските владения са се простирали до морето, където техният град Салмидесос е бил страшилище за елинските кораби - те никога не са били допуснати във водите на залива. Морски излаз са имали траките и на анадолскя бряг на Черно море, както и при мощната им резиденция Текирдаг на Мраморно море. В същия Салмидесос обаче се намира и един невероятен средновековен бисер - големият скален манастир "Св. Никола" с олтара върху камък, с вкопания извор и погребалната камера най-вдясно. За него д-р Александър Порталски от ЮЗУ знае всичко. А и за турските студенти бе много интересно да узнаят от д-р Светла Шапкалова за култа към св. Никола и за св. Георги, на когото е наречена българската черква в Одрин.

Моделът на Космоса

Нека не си мислим, че само на българска територия има тракийски могили, в които са погребани древни царе и аристократи. Минаваме през с. Токуз хоюч (Деветте могили). Повод да научим, че насипването на могили е култов обичай, идващ към Югоизточна Европа от северните степни народи. Освен че е надгробен насип, могилата има и символно значение, обяснява проф. Фол. Тя въплъщава представата на древните за модела на Космоса - съчетание на хоризонталната и вертикалната организация на света в един стереометричен модел. Хоризонталната представа включва 4-те посоки, затворени в кръг, който е земната проекция на Слънцето. През центъра на кръга минава вертикална ос, която представя света на хората в долния край и на боговете - в горния. Така могилата се превръща в цялостен Космос, в който погребаният пребивава отвъд в друго битие, обяснява траколожката. Смъртта като част от живота.
В Турция траколожките изследвания тепърва ще се развиват, както смята археологът проф. Енгин Бексач от Одринския университет. Той е специалист по долмените и отдавна е установил сходството между тези мегалитни съоръжения от двете страни на Странджа. Един от долмените, които е открил, е пренесен в двора на Археологическия музей в Одрин. По същия начин е пренесен и поставен пред музея в Малко Търново един от фронтоните от Мишкова нива - един от символните паметници на античната история по българските земи.

Жреците на Аполон

Древното светилище на Аполон и римските останки в Мишкова нива са само част от огромен култов и производствен комплекс, който за съжаление първо е ограбван от древността, и второ - така си и остава недопроучен. Единствено тук са намерени надписи, които говорят за светилището на Аполон и за сдружение на жреците на Дионис. Такъв Дионсиов надпис се пази в олтара на черквата в с. Бръшлян. В средата на паметника има долмен, върху него е градено светилището. Наоколо са се намирали големи медни рудници, а още 5000 г. пр.Хр. на територията на днешна България са се произвеждали много изделия и накити, които говорят за превес на Балканите над Мала Азия, разказва д-р Мая Аврамова от Института по тракология. Странджа е най-мощният древен рудодобивен център в региона. Около 80 на сто от добиваната медна руда принадлежат на странджанските рудници, медната суровина е била преработвана на място, тук е имало самостоятелна металургия, на десетки километри площ се забелязват остатъците от шлака. Чак около 3000 г. пр.Хр., когато започва изработването на изделия от бронзова сплав, за получаването й започва и доставката на калай от Мала Азия.
Няма да разказвам за играта на "Пускам кърпа" и на "Сляпа баба", на които нашите студенти научиха турските в отговор на техни традиционни детски игри (това влизаше в програмата на малкото останало свободно време). Нито за трудната раздяла след посещението на Музея за подводна археология в Китен. Мнозина от студентите, които вървяха по следите на траките, отсега се готвят да кандидатстват и за експедицията догодина. Те вече знаят защо наричат Странджа "планината на вечното завръщане".

image Лекция на Мишкова нива

 

image Проф. Валерия Фол:

Лекциите "на терен" са много по-ефективни

- Смятате ли, че този вид обучение "на обекта" е по-ефективен?
- Според мен това е една съвременна и динамична форма на обучение и много от курсовете би трябвало да се изнесат на терен, в изложбените зали, в музеите, по обектите. Така се дава много по-трайно знание. Поколението, което идва, има много силна култура на гледането, на слушането, за разлика от моето поколение, което е свикнало да чете в библиотеките. Мисля, че този начин на обучение създава много голям интерес у студентите. Те далеч по-добре усвояват материала в процеса на пътуване, на самите обекти, в музеите. Самият подбор на участниците в експедицията е труден - кандидатите пишат мотивационни писма, минават събеседване и след това подбираме най-добрите. Виждате, че участващите студенти са силно мотивирани да знаят, да учат. Те не идват на екскурзия. В Летния университет те изучават старата история на Югоизточна Евпропа, но ние се стремим да им дадем знания и за по-късните периоди - за Рим, Византия, за Средновековието, за периода на турското робство и Възраждането. Образователният процес сам по себе си е традиционен - четем лекции, говорим със студентите, дискутираме на място. Но всичко това става на самите обекти, при културно-историческите паметници и студентите виждат това, за което говорим. Въздействието и ефективността от лекциите в този вариант са по-големи.
От друга страна, целта на Летния университет е да съберем български и турски студенти заедно, за да се получи диалог между самите тях, те сами себе си да съотнесат като ниво на знание. Това ги амбицира да научат нещо повече, да разширят кръгозора си в областта на старата история и да се научат да представят старата история като културно наследство, а него - като предпоставка за икономическо развитие. Преподавателите са от различни университети, голямата част от лекторите сме от Института по тракология при БАН. Във всяка нова експедиция на Летния университет ние осъвременяваме програмата, винаги представяме част от старите обекти, които са видени от предишните студенти, но добавяме и нови. Така самите ние натрупваме нови знания и това ни кара да проследим историята на някои паметници, с които преди не сме се занимавали.
- Като например скалният манастир "Св. Никола" в Салмидесос редом с познатия отпреди тракийски град Виза?
- Манастирът е добър пример, но Виза винаги дава нещо ново. Когато видим този огромен град, можем да разберем колко важен е той в историята на последните векове на тракийската държава. Разбираме мощта на тази държава, която е последната държава на траките. Историята става ясна на това място. Така научаваме и студентите да четат терена.
- Избрали сте общото в миналото на България и Турция за този трансграничен проект, участват две общини от двете страни на границата. Може би имате и целта да съдействате за разбирателството между съседи?
- Тази година експедицията бе с мотото "Полъхът на странджанското приятелство". Струва ми се дори, че този полъх на моменти стана направо вихър. Траките са общо културно наследство на двете страни, което не предизвиква противоречия, а събужда градивни сили. Искаме на преден план да изпъкне общото, обединяващото, което ни дава възможност да вървим напред с положителна енергия. Целта ни е да възпитаме у младите хора стремеж да знаят своята история, да пазят своето достойнство, и отношенията си със съседските народи да градят на базата на доброто. Много е лесно да насъскаш хората един срещу друг, трудно е да ги научиш да бъдат заедно, да уважават достойнството на другия. Да знаят, че в историята ни на съседи е имало трудни и дори кървави моменти, но има и неща, които ни обединяват. Ние сме осъдени да живеем заедно.

 

 

image 
В Къркларели има квартал "Яйлата" (платото) със стари християнски къщи. На една от тях са зографисани Вяра, Надежда и Любов

image Проф. Eнгин Бексач:

В Турция интересът към тракологията тепърва ще се усилва

- Проф. Бексач, вашата група изследва долмените в турска Странджа. Отдавна ли вашата наука изучава мегалитите?
- Разбира се, и преди са изучавани долмените, но това е било, бих казал - инцидентно. Ние сега сме се заели с цялостно проучване на долмените във всички аспекти. В момента продължаваме да изследваме изсичанията, които са направени в древността върху долмените. Те са свързани с тази конкретна територия тук около Къркларели и особено около Одрин. Открих керамика, върху която има змийско изображение. Не сме изследвали цялата територия и не мога да кажа колко точно са долмените тук на брой, но поне 30-40 има. Проучваме долмени от 5-6 години насам и установяваме, че те са свързани със скалните светилища. Има 4 различни вида долмени. Някои са с един коридор и една камера, други имат две камери. Долменът, който е изложен в музея в Одрин, е с един дромос и две камери. Откривани са също и цистови гробове, които са сходни с долмените. Според експонатите, които намираме при тях, те са от времето на късната бронзова епоха. Интересното е, че някои от тези долмени много приличат на онези, които може да видите в района на Малко Търново. Например долмените при Бегликташ са от типа на долмените при Малко Търново.
- Кой финансира проучванията ви?
- Държавата дава пари. За първи път тази година получаваме финансова подкрепа за голям проект, за цялостно проучване, досега останалите обекти ги проучвахме сами. Аз съм единственият в Турция, който се занимава с долмените.
- Годишно колко ви отпуска държавата?
- От година на година е различно. Тази година още не се знае колко общо ще е финансирането, но проектът ми е за 3000 турски лири.
- Има ли интерес у студентите?
- Ако трябва да бъда откровен, не много. Този интерес трябва да бъде провокиран. Аз съм един от основателите на Центъра за тракийски проучвания тук, но вече работя с друг екип, така че постепенно става. Ние се занимаваме не само с долмени, но и със скални светилища, с пещери утроби. Има една тракийска долина на север от Одрин, където се правят такива проучвания. А скални светилища се намират и при Къркларели. Документирали сме каменни олтари и могили, които са насипани върху долмени. Върху тези големи камъни отгоре в древността са насипвали пръст.
- Общувате ли с проф. Валерия Фол, която е специалист по скалните паметници?
- Общуваме от 10-12 години и с каквото можем си помагаме. Когато идвам в България, разговаряме много по нашите теми. Долмените са наблизко, както в Турция, така и в България. Според мен, моите турски колеги, които са проучвали преди мен, са начертали неправилно границите на долмените. Моите проучвания показват, че те се намират в полите на Странджа и близо до рудниците. Където е имало сребро, злато и други подземни богатства, там са разположени долмените. Мисля, че тази цивилизация, която е правила долмени, се е преселила от юг на север. Рударите от юг са тръгнали на север, защото тук в полите на Странджа има много руда. Хората, които са правили долмени през бронзовата епоха, са свързани с другите общности на Балканите. Защото, забележете, в Анадола няма долмени.
- Кого са погребвали в долмените?
- Много е трудно да се каже кого са погребвали. И скелети сме намирали, но и празни долмени. Всички погребенията са с ритуална цел. В югоизточната част на Лала паша долмените гледат към могилите, така са разположени. Това е много интересен регион, там има 9 могили и долмените сочат към тях. Числото 9 е свързано с Орион, Орион изгрява от югоизток, значи това е астрономически археологически обект. Доволен съм, когато някой ме пита за долмените, сега за пръв път давам интервю за тези съоръжения. Интересът към тракологията у нас тепърва започва.

image
 Реставрирана от частник къща-паметник в Къркларели

Доц. Валентин Китанов:

"Под Българско минава река"

image"Ще ви разкажа една легенда, която е била жива векове наред и която ми е разказана от дядо ми. Той е роден в тези земи, на днешна турска територия. За първи път легендата е описана от сръбски историк през 1876 г.
Легендата вероятно е възникнала през Средновековието, въпреки че има податки, които говорят за по-късен период - османския. При с. Кайнарджа (в превод Изворово, а старото му българско име е Яна), има много извори. Това село се намира на т.нар. войнушки път, по който са минавали войнуците - особена категория население с християнски и главно български произход, което е обслужвало султанските конюшни. А в османската империя основната военна сила е конницата, без нея не биха могли да се осъществят завоевателните походи на империята през ХIV-ХVI в.
Около с. Яна е имало много ханове, където са отсядали както отиващите в Цариград войнуци, така и търговците на добитък (джелепите) с огромните стада овце и други животни за продан в Цариград. Една вечер един джелепин отсяда в един хан и вижда на стената закачена една гега. Джелепинът казал на ханджията: "Тази гега е моя". Ханджията му отвърнал, че не може да е негова, понеже той си я е намерил в един от изворите. Джелепинът му казал, че докато пасял говедата край Дунава, хвърлил тази гега по едно заблудено животно и тя паднала в реката. За доказателство, рекъл - завърти гегата, от нея ще паднат две жълтици. Ханджията завъртял гегата и наистина паднали две жълтици. Тогава двамата си казали: "Значи под Българско минава река".
Какъв е смисълът на тази легенда? Това е един много оригинален фолклорен начин да се очертаят териториите на българското етническо пространство в древността и в по-късен период. Ако проследим политическата история, ще видим че трайните завоевания от времето на Симеон най-вероятно опират точно по тази линия на юг. Това наистина е долната най-добре усвоена територия от българите през Средновековието".

26.08.2008




Гласувай:
0
0



1. optimum2 - Чудесно направен постинг
26.08.2008 20:39
Научаваш неща, за които даже и не си мислил, че може да съществуват.Впечатлиха ме долмените и интерпретацията по тяхното местоположение.
....Четеш и се обогатяваш.
Благодаря ти и лека вечер.
цитирай
2. skribezium - avangardi,
27.08.2008 20:41
Направила си не само интересен материал за миналото, но и нещо, което е много нужно за разбирането от двете страни на границата. Като чета постинга ти си мисля - колко много сме омешани на този балкански кръстопът и всъщност къде е границата между хората?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 6224435
Постинги: 1845
Коментари: 9955
Гласове: 77443
Архив
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031