6 кила злато за точно копие на Панагюрското съкровище

Точно копие на Панагюрското златно съкровище даряват на родния си град Панагюрище братята Иван и Лука Ангелови, собственици на фирма "Градус", научи "24 часа". То е от 6 кг чисто злато в мащаб 1:1 и само специалисти го различават от оригинала.

Братя дариха панагюрското съкровище на родния си град    

В мраморната зала освен златното има още едно копие. То е от бронз и в глина. Деветте съда са разположени така, както са ги открили тримата братя Дейкови на 8 декември 1949 г. СНИМКИ: АВТОРЪТ

Панагюрското съкровище вече завинаги ще е в Панагюрище.

Братята Лука и Иван Ангелови, собственици на фирмата за яйца и пилета “Градус”, дариха на родния си град златно копие на съдовете, изработено от различни изпълнители за година и половина. Интересът към него заведе дори президента Георги Първанов в Панагюрище вчера.

“Панагюрското златно съкровище е най-привлекателният образ на България. Има нещо символично, че след тримата братя откриватели сега има една фамилия, която в условия на криза дарява. Това говори, че има родолюбиви българи, готови да даряват, за да се поддържа жив българският дух”, каза Първанов.

Лука Ангелов отказа да съобщи стойността на дарението, в което влизат и пълната реконструкция и обзавеждане на сграда в двора на историческия музей, където съкровището ще бъде изложено. “Не бива всичко да се превръща в пари. Това е един от големите проблеми на нашата държава, обясни Ангелов. (24часа)

Президентът Георги Първанов остана възхитен от музея на Панагюрското златно съкровище
ФОТО БГНЕС Пазарджик. Вече имаме суперкопие на панагюрското съкровище. Лично президентът Георги Първанов пристигна вчера в средногорския град за откриването на уникалната експозиция. "Панагюрското злато е част от най-привлекателния образ на България. Дълбоко символично е, че братята Дейкови са го открили на тази дата точно преди 60 години, а днес в условията на криза има една фамилия, която прави дарение на Панагюрище с репликата на съкровището". Това каза държавният глава по време на представянето на дубликата в специално пригодената за експозицията реконструирана сграда на Историческия музей в града. Според Георги Първанов това означава, че няма криза на духовността, щом има още родолюбиви българи. Дарението за изработването на репликата на съкровището бе направено от братята Лука и Иван Ангелови, а самата направа на 9-те съда от чисто злато е отнела година и половина. Идеята беше да свържем миналото с настоящето, а и двамата сме от Панагюрище, каза единият от братята - Лука. Съкровището е обградено от специални светлини и при посещение на гости има дикторски глас, който разказва историята му на пет езика. Идеята е цената от билетчетата да отидат за будните деца на Панагюрище и от региона.

Ремарката на съкровището е дарена на Панагюрище на 8 декември, когато стават 60 г. от деня, в който тримата братя Дейкови откриват златното съкровище в нива, където копаели глина.

В местния музей е изложено копие на съкровището, което е изработено през 80-те години на миналия век от медна сплав и е позлатено.

Кметът Георги Гергинеков потвърди, че очакват дарението, но отказа подробности. Той единствено обясни, че общината подготвя тържествено честване на 60-годишнина от откриването на съкровището.

Според сега действащото законодателство официално копие на Панагюрското златно съкровище или на други подобни наши световноизвестни произведения на изкуството могат да се правят само с разрешение на Министерството на куртурата. До края на миналата година от ведомството са били издадени общо 5 подобни разрешения на копия на Панагюрското златно съкровище.

По едно от тях се намира в Националния исторически музей, в панагюрския и в пловдивския музей. Съществуват и 2 оборотни, които пътували по света с различни експозиции на български ценностти.

Отделно законът изисква копията да не бъдат абсолютно идентични с оригинала, защото тогава ще се говори за фалшификат. Те трябва да се различават дори минимално - например по размер, от оригинала и на тях се поставя специална щампа.

Известно е, че на един от съдовете от истинското Панагюрско съкровище съществува вдлъбнатина, направена от лопатата на един от откривателите му Петко Дейков при изваждането от земята. На копията тя липсва.

Отделно от това стара практика е български държавници да подаряват копия на предмети от съкровището на чужди държавни глави. Знае се, че за първи път това прави Тодор Живков, който подарява на сваления ирански шах Мохамед Реза Пахлави златно копие на амфората от съкровището. Президентът Петър Стоянов пък подари копие на ритон на английската кралица Елизабет II. Бившият премиер Сергей Станишев направи същия подарък на американския си колега Джордж Буш.

Новото копие, което ще получи Панагюрище, ще бъде експонирано за постоянно в отделна сграда в местния исторически музей. В момента тя основно се ремонтира със средства на дарителите. Според проекта непосредствено преди входа й в специално издълбана и отлята от бетон ниша в земята ще бъдат поставени различни артефакти от траките, разкрити при разкопки в района.

Самата ниша ще бъде покрита с много здраво стъкло, по което посетителите ще преминават, преди да влязат в залата със съкровището.

Залата ще бъде облицована изцяло с черен мрамор, а в средата й в бронирана стъклена витрина, обляна в светлина, ще бъде поставено дареното копие, разказаха запознати с проекта.

Дареното копие след 8 декември ще бъде постоянно експонирано в залата и до него ще има ежедневен достъп за жителите, туристите и гостите на Панагюрище.

Съществува и идея приходите, събирани от таксата за посещение на съкровището, да бъдат дарявани на даровите деца.

В същото време в Панагюрище се отказали да водят битката за връщането на оригиналното съкровище в града, където е било открито. Във времето са били правени много безуспешни опити за това и нито един не е успял.

Преди години бил създаден и инициативен комитет, обясни кметът на града Георги Гергинеков.

Щели да се намерят и спонсори, които да подпомогнат изграждането на специална, отговаряща на всичките изисквания за охрана на съкровището сграда, където то да се експонира и съхранява.

Въпреки това всички усилиясе били оказали напразни. Още повече че съкровището се води като експонат на пловдивския исторически музей, където е било заприходено веднага след откриването му.

ИВАН АНГЕЛОВ
ЛЮБО ИЛКОВ

 

Максим Мишлаков, майстор златар: Има технология за съвършена отливка

“В наши дни не всеки може да избработи копие на съкровището. За да бъде точно, то трябва да се направи чрез леене. Най-прецизният начин е по електролитен способ, при който материалът се наслагва върху предварително изработен модел. При добро технологично оборудване в този случай дори не се налага и допълнително шлайфане на предметите, защото копията стават съвършени. Съществува и класически начин на леене, при който моделът за отливката се прави от восък. Установено е, че Панагюрското златно съкровище е било изработено в град Лампсаков, на брега на Мала Азия, в края на IV и началото на III век пр. Хр.”

Това обясни за “24 часа” пазарджишкият майстор златар Максим Мишлаков. Според него най-добрите моделиери у нас са в Монетния двор, където притежават и най-добрата техника за леене на злато. Там е най-вероятно да се изработват копия на Панагюрското златно съкровище.

“Това обаче не значи, че у нас, предимно в столицата, не съществуват частни работилници, където може да се направи копие на съкровището”, категоричен е златарят. Преди години се е практикувал и начин за ръчна изработка на копия на различни предмети. Когато става дума за съдове, те се изковават. Възможно е предметът да се направи на части и след това отделните детайли да се споят, без това да личи.

При ръчната избработка е сигурно, че ще се получи видима разлика от оригинала, смята Максим Мишлаков.(24часа)

 

Петко Дейков го открил през зимата на 1949 г.

Вранната утрин на 8 декември 1949 година тримата братя Петко, Павел и Михаил Дейкови отиват на работа както всеки делничен ден в тогавашната тухларна фабрика край Панагюрище.

Копаели глина заедно с други работници за нуждите на фабриката. Тримата били на метри един от друг, когато правата лопата на Петко Дейков ударила на твърдо в иначе меката глина. Мъжът помислил, че е камък, и се навел да го извади.

Всъщност ръката му попаднала на първия ритон от съкровището. Понеже бил целият в кал и тук-таме проблясвал, Петко го взел за стар музикален инструмент.

Повикал братята си да им го покаже. Тогава и тримата започнали да копаят около мястото. Деветте съда от съкровището започнали да се показват един след друг. Въпреки че изваденото се жълтеело, никой от тях нямал ни най-малка представа какво са открили.

Събрали изваденото от земята в една бохча и го отнесли до близката река да го измият от калта. Тогава съкровището блеснало в ръцете им. Без да се замислят, братята отишли с намереното в общината в Панагюрище и повикали кмета.

За да се убеди, че Дейкови са намерили истинско съкровище, тогавашният градоначалник повикал местния златар, който установил, че предметите са изработени от 6,1 кг 23-каратово злато.

Всъщност съкровището е сервиз за вино от 9 съда - ритони за вино и блюдо за храна.

Преди да бъде предадено на историческия музей в Пловдив, съкровището било изложено на витрината на тогавашната текстилна фабрика в центъра на Панагюрище в продължение на една седмица. За да го видят, се извървяла цялата околия под зоркия поглед на местния милиционер, който бил единствената охрана на едно от най-известните сега златни съкровища в света.

Златка Далева, дъщеря на единия от откривателите - Петко Дейков, която през 1949 г. е била 16-годишна, разказа преди време единствено пред “24 часа”, че ритоните с изображения на животни от съкровището са били с бисерни очи при намирането им.

Единият от тях бил само с едно, което накарало откривателите да се върнат на мястото и да го търсят, защото помислили, че са го изгубили при ваденето от земята.

Баба Златка е категорична, че очите са били отстранени от предметите, след като съкровището е напуснало Панагюрище. Експерти обаче категорично отричат тази версия и твърдят, че няма никакви данни и следи ритоните да са били със скъпоценни камъни под формата на очи.

За откритото съкровище братя Дейкови получили от народната власт 1 милион тогавашни лева. С парите си купили ниви, които няколко години по-късно им били отнети от същата народна власт при национализацията на земята.

Не отговарят на истина различните легенди, че Дейкови са били бити и изтезавани от милицията, за да признаят, ако са укрили част от съкровището, категорични са техните наследници. (24часа)

 

Частни колекционери надвиха държавата

C 10 на 2 гласа Конституционният съд узакони всички частни колекции от антични предмети - национално богатство. Достатъчно е собствениците им да заяват, че ги притежават добросъвестно от пет години.

Магистратите отмениха изискването колекционерите да докажат собствеността си върху движими археологически паметници на културата - монети, статуи, пръстени, колиета, остриета и други, с официален документ. Те заличиха и забраната колекционерите да се позовават на 5-годишната придобивна давност.

Текстовете в Закона за културното наследство, приет от предишния парламент след дълги спорове,

бяха отменени по

искане на

омбудсмана

Гиньо Ганев. Пред Конституционния съд позицията му подкрепиха адвокатурата, правозащитници и Софийското нумизматично дружество.

При липсата на регулирана от държавата публична търговия с културни ценности за десетки години назад да се докаже собственост с официален документ, е неизпълнимо условие. Това е едно съзнателно поставено законово препятствие, аргументират се 10-имата съдии. Според тях забраната да се доказва собственост по давност противоречи на конституцията. Този способ за придобиване, възприет още в Древния Рим, съществува във всички развити държави, изтъкват те в решението си.

Според тях атакуваните от Ганев текстове нарушават неприкосновеността на частната собственост и представляват одържавяването й.

Само двама от 12-те магистрати - шефът на съда Румен Янков и безспорният авторитет по гражданско право Благовест Пунев са гласували против заличаването на въпросните текстове от Закона за културното наследство.

"Неприкосновеността на частната собственост има предели. Границата започва от там, където интересът държавата и на обществото налагат частният интерес да отстъпи", мотивира се Янков. Той пита откога държавата не се интересува от културните ценности и дава възможност да се придобиват по давност. "Става въпрос за

културно наследство,

не завещано от

баби и дядовци

(кой българин може да твърди, че Фидий му е прародител!), а добито и продадено от иманяри археологическо наследство - национално достояние", пише Янков. Шефът на съда припомня, че античните предмети са обект на специална защита у нас от Освобождението досега.

"Тези текстове поставят преграда пред частния произвол на собствениците на колекции, тъй като пресичат възможността да се узаконяват придобивания на културни паметници - национално богатство, чрез нелегална иманярска дейност", категоричен е Пунев.

"Не съм изненадана, защото знам, че в България все още е по-лесно да предадеш националния интерес, отколкото да го защитиш. За последното се иска достойнство и кураж." Така вносителят на закона Нина Чилова коментира решението на КС.

За българското общество обаче е важно да знае, че не 40-ото народно събрание, а Конституционният съд с това решение на практика амнистира всички колекционери, които притежават движими археологически ценности национално богатство, без да имат документ за собственост върху тях. Добрата новина е, че все пак има съдии, които са отказали да подкрепят решението за амнистирането. Искам да им благодаря не само за професионализма, но и за държавническото мислене и активната гражданска позиция, каза още Чилова. (24часа)

 

Вече е ясно - разузнаването финансирало фирми

Българското и съветското разузнаване са финансирали собствени фирми.

Това става ясно от докладна записка, писана на 25 септември 1990 г. от някой си полковник Борис Хрисимов до директора на Националната разузнавателна служба. Поводът е посещение на делегация на Националната разузнавателна служба в Москва за подготовката на кадри на разузнаването.

"Общата констатация и на двете делегации бе, че трябва да се търсят нови прикрития и най-вече по линия на частните фирми, смесени фирми, собствени (финансирани от разузнаването) фирми, културните връзки с чужбина и пр.", пише в документа.

Идеята дошла, след като и българските, и съветските колеги споделили, че "срещат определено затруднения в намирането на прикрития за разузнавателна дейност". Новите прикрития налагали завишаване на законспирирането на разузнавателните кадри.

Сензационният документ изплува от документалния сборник "КГБ и ДС - връзки и зависимости. 1950-1991 г.", издаден от Комисията по досиетата.

В него намират място 53 документа за общата работа на двете служби по време на студената война.

България е имала близо 56 резиденти и нелегали в Югославия, Турция, Гърция, Израел, Австрия, Германия, Франция, Италия, Египет, Швейцария, Белгия, Англия, САЩ, Аржентина, Швеция, Чехословакия, Унгария, става ясно от доклад на зам.-директора на Дирекцията за Държавна сигурност Христо Боев от 12 юни 1950 г.

От тях 30 са били нелегални. Нелегали са хората, пребивавали под чуждо име, с чужди паспорти и измислени професионални и житейски легенди по цял свят с цел да вършат разузнавателната си работа.

България била много силна в активните мероприятия, става ясно от друг документ - докладна записка от август 1985 г. от ген. Васил Коцев за посещението на делегация на Първо главно управление в Москва.

"В САЩ оценяват нашите служби за активни мероприятия като мощни и влиятелни. Има области, които заслужават по-голямо внимание и трябва да се заемем с тях, като привлечем и научни сили", пише в документа.

От текста става ясно, че атаката трябва да бъде насочена към "кредитно-финансовата система на САЩ. "САЩ много се държат за долара. Развитите страни извършват грабежи, отклонение на средства и други операции по отношение на развиващите се. Умелото използване на тези факти може да даде добри резултати", заключава авторът.

АЛЕКСЕНИЯ ДИМИТРОВА

Съкровищата по българските земи

Братя тухлари изкопават Панагюрското злато

Григор Николов

На 8. ХII. 1949 г. братята Павел, Петко и Михо Дейкови тръгват към нивите около циглената фабрика край гара Панагюрище, за да копаят глина. Занаятът им иска много труд, а както става с подобни професии - дава малко пари. Мисълта им е заета с това как да складират глината на купчини, зимната влага хубаво да я напои, после да я омесят до еднородна каша и да направят добри и здрави цигли, които да продадат. Братята са изкопали и прехвърлили стотици тонове пръст, направили са хиляди тухли и цигли, но за това, което ще последва в смръщения зимен ден, никому не е минавало през ума и в най-смелите мечти.
--
Братята Павел, Петко и Михо Дойкови са бедни. Лете работят по кариерите и вадят камъни за градеж, зиме като тухлари и циглари. На поляната край гарата, на която многобройните изкопи придават вид на военен полигон, започват да копаят нова яма. Горният слой е неподходящ и глината излиза на около метър и половина надолу. Петко копае с правата лопата, Михо след него изхвърля пръстта, а за кирката на Петко няма работа и той стои отвън край огъня, който са запалили, за да се сгряват от време на време. При един от ударите Петко попада на някакъв предмет. След години в спомените си Михо е записал:

"Тогава златото се ащиса (откри)!"

В студения декемврийски ден обаче си мислят, че съдинките са от бакър и Петко даже възкликнал: "Я-а какви банди открихме!" Така наричали музикалните инструменти.
Разкопали внимателно, разчистили пръстта с ръце и видели, че това не са никакви "банди", ами върху една тава лежи някаква ваза (думите фиала и амфора тримата братя ще научат доста по-късно), а около тях били разхвърляни други предмети, които им приличали на златни. Все още нямали чувството ,че са открили някакво голямо имане, но за всеки случай преди да извикат останалите работници, които също като тях копаели глина наоколо, преброили съдовете. Павел, Петко и Михо великодушно раздали предметите на любопитните да ги разгледат, но вече надеждата, че това е злато кълняла в душите им и помнели, че след обиколката на съкровището из работническите ръце,

трябвало да приберат девет предмета

После измили съдините от полепналата все още по тях глина в река Мерул, на около 30 метра от мястото, където копаели. Замижали с очи, щом златото лъснало с цялото си великолепие наредено върху една дъска. Вече били сигурни, че са открили нещо невиждано дотогава у нас. Разделили съкровището по братски - всеки вземал по три съда, скрили ги в торбите, в които си носели храна и тръгнали към бащината си къща. Решили да не казват на жените си, докато се разбере какво е това имане, но мълвата за него вече обиколила Панагюрище и съпругите им, както се оказва в подобни случаи първи научили и с усмивките на Мона Лиза ги очаквали пред дворните порти да се приберат. Намесила се и местната власт и първенците от общинския съвет решили съкровището да бъде изложено във витрината на ударниците на фабриката за производство на хавлиени кърпи. Извървял се целият град. Мнозина, типично по нашенски, започнали да не харесват съкровището. Подразнило ги, че са изобразени някакви неразбираеми за тях сцени от гръцката митология. Сигурно в съдовете са очаквали да видят пари. Боговете Херакъл, Дионис, Аполон, Афродита, Хера, Нике и героите Парис и Тезей нищо не им говорели. Съкровището обаче останало цяла нощ под открито небе и никой не му посегнал.
Оценка за най-ценното тракийско съкровище, намирано в света, най-напред прави археологът Петър Горбунов:

"То е от чисто злато от III или IV век преди Христа

Чудно тракийско съкровище. То няма цена." Както е видно археологът не заляга толкова на научните оценки, а разчита повече на емоционалните. И се оказва напълно прав. Досега съкровището е излагано в галерии и музеи по цял свят. Твърде малко са тези, които помнят при кой цар и в коя век е правено. Всички се възхищават от уникалната му направа.
На другия ден рано сутринта пристигнал панагюрищенецът Димитър Цончев, по това време директор на Пловдивския музей. Той отнесъл Панагюрското съкровище към Пловдив в една раница, пешком, съвсем сам и неохраняван от никого. Така златото станало собственост на Пловдивския музей. През 1980 година заради национална изложба и предстоящата 1300-годишнина на България отива в София и повече не се връща нито в Пловдив, нито в Панагюрище. Днес то се съхранява в Националния исторически музей, а

земляците от Пловдив и Панагюрище се карат

за него и настояват пред различни държавни институции Панагюрското съкровище да се върне там, където е открито.
От многобройните изследвания на учени безспорно са установени три неща - принадлежало е на голям тракийски владетел, правено е в гръцка колония в Мала Азия и е подарък на тракиеца от гръцки владетел. Както във всяка историческа находка, споровете и тук са неизбежни. Едни от специалистите твърдят, че е принадлежало на владетеля на Тракия Лизимах, управлявал провинцията след Александър Македонски. Други учени смятат, че е подчертавало величието на местния тракийски владетел на одрисите. Тази теория противниците оборват с твърде простичкия въпрос: Защо тогава върху фиалата са

изобразени 75 негърски глави

По какъв път са достигнали до нашите земи тези предмети, като военна плячка или по пътя на търговски обмен, кой е бил техният собственик, възможно ли е да са принадлежали на някой от Одриските царе, какво е принудило собственика да го скрие в земята- точен отговор не можем да получим. Можем само да гадаем, но това не ни пречи да се наслаждаваме на едни високо художествени и уникални свидетели на древността.
Пълна загадка е и защо Панагюрското съкровище е намерено на място, около което няма никакви други следи от живота на траките, освен керамика от IV-III век пр. н. е., покрита под дебел около метър слой от пепел. Опит да хвърли светлина върху загадката направи преди няколко години известният наш археолог Георги Китов. Пред бившия директор на Панагюрския музей Атанас Атанасов той разказвал, че в Института по история при БАН се пази писмо от затворник, който преди 9 септември лежал в една килия с панагюрец. По-късно бил разстрелян, но преди да го поведат по пътя към смъртта споделил, че е намерил златно съкровище край Панагюрище, но после го закопал наново, защото трябвало да измисли какво да прави с него. Затворникът описал мястото, което на всичко отгоре твърде мистериозно съвпада с находката на братя Дейкови. Защо не са повярвали на затворника? Ами просто надзирателите помислили, че е някаква манипулация, за да изкрънка някой ден извън затвора, да отложи присъдата си, а и преценили, че ако излезе, дори и охраняван, щял да направи опит да избяга.
Друга хипотеза е, че на мястото, на което е открито съкровището, е бил погребан заможен тракийски владетел. Тракийските първенци били погребвани на границата на владенията им. Но защо тогава няма тракийска гробница или могила, да не говорим за останки от гроб? Някои предполагат, че

съкровището е отделено от гробницата,

за да се опази от нашествията на келтите и войнстващите македонски отряди - дългогодишни врагове на траките..
Източно от мястото, на което е намерено съкровището, на 20-ина метра на същата дълбочина, работници откриват основата на каменна пирамида. Археолози проявили любопитство, срещнали се с директора на циглената фабрика и го попитали дали знае нещо за тази необичайна пирамида. Шефът обаче бил сърдит и на Панагюрското съкровище, и на братя Дейкови, и на цялата археологическа наука. Той смятал, че след като работници са намерили съкровището на територията на фабриката, то значи златото по право принадлежи на фирмата. Шефът веднага си направил сметката, че ще заложи златото в банка, ще вземе кредит и ще развие производството. Тъй, ама се намесили по-големи шефове от него, съкровището станало държавна собственост, а мечтания кредит се изпарил яко дим. По тази причина шефът на циглената фабрика не проговорил на братя Дейкови до смъртта си, а на археолозите троснато отговорил, че това е пирамида направена от неговите работници. Никой археолог не поставил под съмнение думите му и не си направил труда да поразкопае и изследва загадъчната пирамида.
За находката

всеки от братя Дейкови получил по 300 000 тогавашни лева

Всеки от тях си направил къща. След като съградили дом се огледали и за земя. Купили една нива от 8 декара, която да обработват заедно, но инвестицията излязла неуспешна. Като заправили ТКЗС в Панагюрище им отнели земята. До края на живота си обаче и тримата братя твърдели в един глас: "То не е злато, то е история. Като го намерихме и си рекохме? "Само за музей е! Добре че попадна в честни ръце!" Трябва да признаем, че Павел, Петко и Михо се оказали доста прозорливи, може би защото са съзнавали, че едва ли за тях има друг вариант.

Панагюрско злато

Панагюрско злато Снимка: Велислав Николов