Черпят с вино гостите в кулата на Срацимир Атила и папеса Йоанна скитат в “Баба Вида” Западняци се надпреварват да снимат филми в крепостта
Надути клаксони, игрива музика, весели викове се чуват все по-често в събота и неделя до единствения запазен средновековен замък у нас - "Баба Вида" във Видин. Дошли са сватбарите, обяснява Фионера Филипова, директор на историческия музей в града, който стопанисва голямата забележителност. Но не да го разгледат, а като гости на поредната "царска" веселба. Нещо като статисти от исторически филм, който се снима в крепостта. Защото от година време замъкът е отворен за сключване на граждански брак. Мъж и жена с царствени одежди водят младите към върховния миг в живота им, но
добре почерпени стражи не ги пускат вътре
докато не си признаят, че страстно се обичат и искат. Едва тогава сред крепостните стени прозвучава Менделсоновия марш. По каменния калдаръм, по който преди седем века са минавали Иван Срацимир и неговата царица, важно пристъпва двойка, която цял живот ще показва снимките от сватбата си с гордост. Може да се хвали, че е играла във филм и никой няма да разбере измамата. Защото всичко се прави като в историческата сага "Сватбите на Йоан Асен", кадри от която са снимани в същия двор.
На друго място сред почернелите от времето каменни стени (не се знае кога точно е изграден замъкът), се обсъждат проблеми на съвременното общество. Едно голямо помещение, използвано от турците за затвор и мъчения на българите патриоти, е превърнато в заседателна зала. Наемат го (срещу 150 лв. за час) различни ведомства и организации за научни конференции, симпозиуми, делови срещи. Имаме и заявки за частни партита, разказва директорката. Каменните стени и ниши създават неповторима атмосфера на събитията, които се случват в залата, и това ги прави силно емоционални и запомнящи се.
Един от вътрешните дворове пък е пригоден за театрална зала.
Сцената й не се нуждае от декори
- бойните кули и стените наоколо не търпят бутафорията. От нея това лято звучи мощният глас на актьора Огнян Каменарски. Той пресъздава пред чужденци драмата на цар Иван Срацимир от трагичните дни на 1396 година, когато, обезсилен от подялбата на България от баща си Иван Александър, лесно попада в плен и е принуден да пусне в крепостта турски аскер. Пиесата, с английски диктор, впечатлява 120 туристи от САЩ и Австралия, които са първата й публика. После влиза в заявките на всички туроператори, които водят групи в крепостта. Всички я искат, твърди директорката.
Историческата крепост обаче не е запазено място единствено за исторически драми. На сцената се играят и пиеси със съвременно действие. Наскоро видинският театър избра тази сцена за премиерата си на "Чакащи глупаци" от Харолд Пинтър и Самюел Бекет. В старата крепост се чу и джаз. Актьори от Народния театър и балет "Арабеск" показаха за пръв път мюзикъла си "На Бродуей", режисиран от Борис Панкин. Ехото понесе над реката до отсрещния румънски бряг звуците на хитовите мелодии от "Коса", "Чикаго", "Ах, този джаз", "Кабаре", "Сладката Чарати","Брилянтин".
Такава е днешната картина на средновековната крепост. Но допреди три-четири години е била безлюдна. Трудният преход си казва думата и в броя на посетителите. От 160 000 той пада на 7000 за година. С дни стотици гущери са единствените живи твари по каменния двор. Смутена от слабия интерес, преди три години царската заместник областна управителка Павлина Трифонова предлага проект за оживление и "социализация" на старината. Започва реновиране на каменния градеж, което продължава и наследникът й на поста Димитър Тодоров. С този проект, финансиран от програма "Красива България" и държавния бюджет (общо 300 000 лв.), старият затвор и караулно са превърнати в конферентна зала. Мощни климатици вкарват въздух през двуметровите стени. Кулата на Иван Срацимир трябва да заприлича на занаятчийска работилница, но още не е. В нея при по-специални гости се дегустират местни вина. В една от каменните зали е уредена малка музейна сбирка, друга е превърната в параклис.
"Баба Вида" е предпочитан декор за много исторически филми. Режисьори от цял свят пристигат тук да снимат хитови ленти и това я прави много позната. Пръв я открива в средата на миналия век полякът Анджей Вайда, който снима "Пепелища". И американецът Елвис Рестено снима тук "Симбад или черните рицари". Много български филми също са създавани в крепостта. По калдаръма, където сега пристъпват младоженци за своята сватба, Вили Цанков е снимал "Сватбите на Йоан Асен", в подземията е "изживял" мъченията си в гръцки затвор капитан Петко Войвода. В крепостта са снимани кадри и от "Князът" на Борислав Шаралиев, и от "Боянският майстор" на Захари Жандов. Последно тази пролет англичани снимаха епизоди от филм за варварския вожд Атила. Тези дни трябваше да се завъртят камерите за немския "Папеса Йоанна", но разболяване на актьор отложи снимките.
Замъкът изглежда най-красив от реката
Замъкът изглежда най-красив от реката, твърдят местните историци, които познават всяка педя от градежа. Пасажерите на минаващите кораби не пропускат да обърнат очи към каменната цитадела. От Дунав може да се види най-ясно почти квадратната му форма и също квадратните кули. Създава усещане за вечност. Особено красив е замъкът нощем. Мощни прожектори хвърлят жълта светлина върху стените, нежни лъчи в зелено пробиват небето от вътрешния двор. Художествено осветление не е измама - с него замъкът показва истинския си вид - величествен, сигурен и недостъпен. Той наистина е бил недостъпен - в него се е влизало по подвижен мост, тъй като около стените е имало запълнен с вода ров. Бил е важен стратегически пункт и затова е използван през всички епохи. Днешната не прави изключение.      
 Първолета Цветкова