Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
28.07.2007 06:13 -
Слугини носели огледалата на арбанашките кокони
Автор: avangardi
Категория: Технологии
Прочетен: 1329 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.09.2009 09:58
Прочетен: 1329 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 10.09.2009 09:58
Мястото пази седем пръстена печати
Слугини носели огледалата на арбанашките кокони
Момите се кипрели с накити, сърма и свила
Проф. дин Николай Овчаров
Изключителното влияние на православната църква в богатото селище край бившата столица на Второто българско царство се потвърди от резултатите от археологическите проучвания на некрополите. Те се намират край главните храмове "Рождество Христово", "Св. Архангели Михаил и Гавраил" и "Св. Димитър". Археологът Хитко Вачев установи, че в Арбанаси практически не се наблюдават обичаи, явяващи се отклонения от изискванията на християнския погребален обряд. Напротив - забелязва се строго придържане към изискванията на църквата по отношение на православния погребален канон и това е съвсем закономерно предвид голямата роля, която играе тази институция в живота на селището.
Откритите при разкопките на некрополите находки от "градовете на мъртвите" дават важна информация какъв е светът на живите през XVI - XVIII в. Най-значителен е броят на намерените накити, които са били лично притежание на погребаните. Докато откритите в други некрополи от същия период предмети са изработвани най-често от бронз и мед, тези от Арбанаси в преобладаващата си част са от сребро и злато
Без съмнение икономическите възможности на жителите на селището им позволяват да носят накити от благородни метали. Нещо повече, при избора на накити те се съобразяват с модните тогава тенденции, предпочитайки продукцията на водещите златарски центрове. Голяма част от накитите - пръстени, обици, игли за коси, са дело на най-крупния и водещ златарски център от средата на XVI - началото на XVIII в. - този в град Чипровци.
Много са ювелирните произведения, които имат западноевропейски произход и са попаднали в Арбанаси вследствие на интензивните търговски пътувания на жителите от селището. Последните проучвания позволиха да се установи, че в самото селище Арбанаси функционира златарско ателие, продукцията на което се ползва както от жителите му, така и от хора от околните поселения и най-вече в старопрестолната столица Търново.
Откритите в гробовете накити са само малка част от това, което са притежавали
богатите обитателки на селището
Един съвременник разказва, че когато арбанашките кокони отиват на църква, слугините вървят до тях и носят огледала. Те са необходими, за да могат господарките им да се накичат с извадените от богато украсените касетки скъпоценни накити и да се огледат в тях, влизайки в преддверието на храма.
Не по-малко представителни са и облеклата на женската част от населението на Арбанаси. Много често в гробовете се откриват значителни останки от златосърмен и сребросърмен текстил. Част от тях принадлежат към сложносъставни украси за глава. Това са цели златни шапки, от които към гърба се спускат изплетени от златна и сребърна сърма плитки. Ленти обрамчват челото, придържайки прикрепени към главата и спускащи се отзад копринени воали. Със златосърмени гайтани са окантени горните дрехи в частта на раменете, гърдите и ръкавите. Под тях са носени копринени рокли в духа на тогавашната западноевропейска мода.
За това свидетелства едно стенописно изображение от църквата "Рождество Христово", където е представена живяла през XVII век арбанасчанка.
Тя е облечена в сукман а ризата под него е с богато надиплена яка, такава каквато може да бъде видяна в портретните изображения на жените, рисувани от четките на Рембранд и Халс.
Представително е и облеклото на мъжете. Друг един съвременник описва как тогавашните арбанашки боляри носят великолепни кожуси и под тях дълги копринени антерии с разцепени пешове отстрани. Краката им са обути с червени сукнени панталони, жълти обувки и копринени чорапи. На главата си пък слагат самурени калпаци с дъно от зелено венецианско кадифе.
Някои от откритите в гробовете находки хвърлят светлина и върху социалните различия сред населението на селището. Пръстените печати са накити, които често дават данни за положението на едно лице в обществото. През разглежданата епоха се свързват с появата на прослойка от заможни търговци и занаятчии. От Арбанаси произхождат седем такива пръстена, като два от тях са сребърни, а останалите пет са от висококаратово злато. И тук е голямата изненада - единият от златните пръстени печати е на жена. Върху него са изписани инициалите на личното и фамилното име, както и годината 1790. Съдейки по буквените означения, те вероятно се развързват като Мария или Маргарита Йоану.
Този паметник е поредната илюстрация, че живеещите в Арбанаси
жени са имали сериозно присъствие в икономическия живот на селището. Това се потвърждава и от наличните писмени документи. Така например през 1675 г. някоя си Елена от селото се оплаква в султанския Диван за нелоялните действия на жителката на Арбанаси Махи. Тя получила от Елена 1000 гроша, за да подхване търговска дейност, но впоследствие починала и наследниците й отказали на лихварката Елена да върнат дълга. За това тя търси съдействието на султанския съд и спорът се разрешава в нейна полза.
Друг пръстен е открит при археологическите проучвания на некропола при църквата "Св. Архангели Михаил и Гавраил". Той пък показва съдбата на балканската и византийската аристокрация през ранните векове на османското владичество. Пръстенът също е на жена, а върху щита му е изобразен двуглав орел. При изследванията се установи, че той е носен от представителка на фамилията Кантакузин, която е живяла в селището. Дарение от същата фамилия са
великолепните дърворезбени иконостаси на църквите "Рождество Христово" и "Св. Никола".
Трагедията на Арбанаси настъпва през 1798 г., когато селището е опустошено и разграбено от кърджалийските дружини. Те са включени в състава на 120-хилядната армия на Хюсеин паша, отправила се срещу господаря на Видин, отцепника от централната власт Осман Пазвантоглу. Впоследствие селището се възстановява донякъде, но никога не достига предишния си блясък.
Слугини носели огледалата на арбанашките кокони
Момите се кипрели с накити, сърма и свила
Проф. дин Николай Овчаров
Изключителното влияние на православната църква в богатото селище край бившата столица на Второто българско царство се потвърди от резултатите от археологическите проучвания на некрополите. Те се намират край главните храмове "Рождество Христово", "Св. Архангели Михаил и Гавраил" и "Св. Димитър". Археологът Хитко Вачев установи, че в Арбанаси практически не се наблюдават обичаи, явяващи се отклонения от изискванията на християнския погребален обряд. Напротив - забелязва се строго придържане към изискванията на църквата по отношение на православния погребален канон и това е съвсем закономерно предвид голямата роля, която играе тази институция в живота на селището.
Откритите при разкопките на некрополите находки от "градовете на мъртвите" дават важна информация какъв е светът на живите през XVI - XVIII в. Най-значителен е броят на намерените накити, които са били лично притежание на погребаните. Докато откритите в други некрополи от същия период предмети са изработвани най-често от бронз и мед, тези от Арбанаси в преобладаващата си част са от сребро и злато
Без съмнение икономическите възможности на жителите на селището им позволяват да носят накити от благородни метали. Нещо повече, при избора на накити те се съобразяват с модните тогава тенденции, предпочитайки продукцията на водещите златарски центрове. Голяма част от накитите - пръстени, обици, игли за коси, са дело на най-крупния и водещ златарски център от средата на XVI - началото на XVIII в. - този в град Чипровци.
Много са ювелирните произведения, които имат западноевропейски произход и са попаднали в Арбанаси вследствие на интензивните търговски пътувания на жителите от селището. Последните проучвания позволиха да се установи, че в самото селище Арбанаси функционира златарско ателие, продукцията на което се ползва както от жителите му, така и от хора от околните поселения и най-вече в старопрестолната столица Търново.
Откритите в гробовете накити са само малка част от това, което са притежавали
богатите обитателки на селището
Един съвременник разказва, че когато арбанашките кокони отиват на църква, слугините вървят до тях и носят огледала. Те са необходими, за да могат господарките им да се накичат с извадените от богато украсените касетки скъпоценни накити и да се огледат в тях, влизайки в преддверието на храма.
Не по-малко представителни са и облеклата на женската част от населението на Арбанаси. Много често в гробовете се откриват значителни останки от златосърмен и сребросърмен текстил. Част от тях принадлежат към сложносъставни украси за глава. Това са цели златни шапки, от които към гърба се спускат изплетени от златна и сребърна сърма плитки. Ленти обрамчват челото, придържайки прикрепени към главата и спускащи се отзад копринени воали. Със златосърмени гайтани са окантени горните дрехи в частта на раменете, гърдите и ръкавите. Под тях са носени копринени рокли в духа на тогавашната западноевропейска мода.
За това свидетелства едно стенописно изображение от църквата "Рождество Христово", където е представена живяла през XVII век арбанасчанка.
Тя е облечена в сукман а ризата под него е с богато надиплена яка, такава каквато може да бъде видяна в портретните изображения на жените, рисувани от четките на Рембранд и Халс.
Представително е и облеклото на мъжете. Друг един съвременник описва как тогавашните арбанашки боляри носят великолепни кожуси и под тях дълги копринени антерии с разцепени пешове отстрани. Краката им са обути с червени сукнени панталони, жълти обувки и копринени чорапи. На главата си пък слагат самурени калпаци с дъно от зелено венецианско кадифе.
Някои от откритите в гробовете находки хвърлят светлина и върху социалните различия сред населението на селището. Пръстените печати са накити, които често дават данни за положението на едно лице в обществото. През разглежданата епоха се свързват с появата на прослойка от заможни търговци и занаятчии. От Арбанаси произхождат седем такива пръстена, като два от тях са сребърни, а останалите пет са от висококаратово злато. И тук е голямата изненада - единият от златните пръстени печати е на жена. Върху него са изписани инициалите на личното и фамилното име, както и годината 1790. Съдейки по буквените означения, те вероятно се развързват като Мария или Маргарита Йоану.
Този паметник е поредната илюстрация, че живеещите в Арбанаси
жени са имали сериозно присъствие в икономическия живот на селището. Това се потвърждава и от наличните писмени документи. Така например през 1675 г. някоя си Елена от селото се оплаква в султанския Диван за нелоялните действия на жителката на Арбанаси Махи. Тя получила от Елена 1000 гроша, за да подхване търговска дейност, но впоследствие починала и наследниците й отказали на лихварката Елена да върнат дълга. За това тя търси съдействието на султанския съд и спорът се разрешава в нейна полза.
Друг пръстен е открит при археологическите проучвания на некропола при църквата "Св. Архангели Михаил и Гавраил". Той пък показва съдбата на балканската и византийската аристокрация през ранните векове на османското владичество. Пръстенът също е на жена, а върху щита му е изобразен двуглав орел. При изследванията се установи, че той е носен от представителка на фамилията Кантакузин, която е живяла в селището. Дарение от същата фамилия са
великолепните дърворезбени иконостаси на църквите "Рождество Христово" и "Св. Никола".
Трагедията на Арбанаси настъпва през 1798 г., когато селището е опустошено и разграбено от кърджалийските дружини. Те са включени в състава на 120-хилядната армия на Хюсеин паша, отправила се срещу господаря на Видин, отцепника от централната власт Осман Пазвантоглу. Впоследствие селището се възстановява донякъде, но никога не достига предишния си блясък.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Магическо Прозорче към света в блог.бг - по азбучен ред
2. разкази за художници avangardi-блог вълна
3. ДВУЕЗИЧНА БИБЛИОТЕКА с преводна литература
4. онлайн радио
5. Музика
6. 65 думи със специфичен правопис
7. impressio
8. обекти
9. сензация
10. новото познание
11. sofiadailyexpress
12. fakti.bg
13. Искам да знам
14. братле
15. изумително
2. разкази за художници avangardi-блог вълна
3. ДВУЕЗИЧНА БИБЛИОТЕКА с преводна литература
4. онлайн радио
5. Музика
6. 65 думи със специфичен правопис
7. impressio
8. обекти
9. сензация
10. новото познание
11. sofiadailyexpress
12. fakti.bg
13. Искам да знам
14. братле
15. изумително