2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. stela50
14. bosia
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 1755 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 23.01.2009 11:15
Dan Gerhartz - Renewal
View Artist"s Biography
Затворена кутия върху скрин.
Разбира ли какво е скрила?!
Събития от кратки времена
и кубчета от мигове
в обков от щрихите на моя цвят -
от огнено на слънчевото лято
и ярко-нажеженото от мисли,
последвали молива в твоята ръка,
така умело сложил всяка точка
в началото за ъгъл,
когато се разтваря в бледата,
очаквана от тебе гама -
небесно синьо за симфония,
в клавишите на мост,
между това, което съм
и този дар, неписана поезия...
По стълбище за среща аленее огън
в рисувано присъствие от стъпки,
оставени от слизане по стъпала
и от изкачване, но не откъм
горящата страна на светлина...
По моста, вече в синьо,
преливат първите листа
на поетичната ми роза.
Рисувам с пръстите по този цвят,
оставям своите следи червено
и парещият огън неизказаност,
до разтопена нотка на зелено -
цвят от очите ми, когато казват...
Ето къде през Х в. дунавските и волжскит...
Оказа се, че Аспарух е от рода на Атила.
прокапаха ми между пръстите,
остана само влагата от този цвят
и ехото на моето сърце отвътре,
което с посвещението на този стих
към мой любим поет, отеква с още
от топлото благодаря към теб!
-----------------------------------
Живот
Живеем, а живота си минава,
пилеем здравето си за пари,
а смисъла-къде е той тогава?
Накрая в гроба всички сме сами.
Живеем, а часовникът тиктака,
отмерва злобно всички наши дни,
а ние-пак пияни от живота
се клатим между радост и сълзи.
Живеем, но дали ще ни запомнят,
или ще бъдем миг от вечността?
А целите ни - те са материални...
къде останаха духовните неща?
Живеем, сякаш ще сме живи вечно,
улисани в(ъв) ежедневен кръговрат,
а бъдещето...то е тъй далечно,
и сякаш, че сами сме в този свят.
Живеем... но какво ли ще оставим,
с какво ще знаят, че били сме тук,
защо поне за миг не се събудим
и не споделим живота си с(ъс) друг?
Живеем, но не мислим за живота,
не мислим и за тези там след нас,
а времето - то няма да ни чака,
и ниже се неспирно час след час.
Живеем, а оплакваме се вечно,
че нямаме това и онова,
желаейки да правим състояния,
тъй бавно.... задушихме любовта.
Живеем, а живота продължава,
безкраен океан във вечността,
едни умират, други пък се раждат,
и така ... до края на света.
Georgi Pehlivanov - http://the.blog.bg/profile.php
Удивително добрия стих на Калина и тази картина в съчетание с изпълнението на Филип Киркоров и то в този красив клип!
Аз просто съм възхитена!
Прегръдки!:)
2. разкази за художници avangardi-блог вълна
3. ДВУЕЗИЧНА БИБЛИОТЕКА с преводна литература
4. онлайн радио
5. Музика
6. 65 думи със специфичен правопис
7. impressio
8. обекти
9. сензация
10. новото познание
11. sofiadailyexpress
12. fakti.bg
13. Искам да знам
14. братле
15. изумително