На 66 години, след продължително боледуване днес сутринта почина Олег Янковский - един от най-известните и обичани руски съвременни актьори. В родината си Янковский беше еднакво успешен на големия екран и на театралната сцена, отбелязва в. "Комерсант". Сред най-известните му филми са "Огледалото" (1975), "Обикновено чудо" (1978), "Този същия Мюнхаузен" (1979), "Носталгия" (1983), "Полети насън и наяве" (1983) и др.

Известният съветски и руски актьор Олег Янковский почина тази сутрин в една от московските клиники. В течение на продължително време Янковский е страдал от рак на надбъбречната жлеза, съобщават руските информационни агенции.

Олег Янковский е роден през 1944 г. в Джезказган /днес в Казахстан/. Бащата на актьора, Иван Павлович е бил кадрови военен, щаб-капитан лейб-гвардии на Семьоновския полк, по произход от полските дворяни. В края на 30-те години семейството на актьора е изселено в Казахстан, по-късно арестуван и загива в лагерите на ГУЛАГ. След смъртта на Сталин през 1953 г. семейството на Янковский успява да напусне Средна Азия и Олег се оказва в Саратов. Неговият по-голям брат Ростислав през 1957 г. се прехвърля в Минск и след година изтегля при себе си и Олег. Младият Янковский желае да следва медицина, но случайно попада в Саратовското театрално училище, което завършва през 1965 г. От същата година започва да играе в Саратовския драматичен театър. През 1973 г. по покана на Марк Захаров Янковский преминава в московския театър "Ленински комсомол" /по-известен като Ленком/. От 1993 г. е президент на руския кинофестивал в Сочи "Кинотавър". Олег Янковский оставя дълбока следа в историята на съветското и руско кино. Неговата игра е добре позната и на българския киноман. За пръв път той се появява на големия екран през 1968 г. в "Щит и меч". Сред най-знаменитите му роли са тази на вълшебника от "Обикновено чудо" и "Същият този Мюнхаузен". Актьорът успешно пресъздаваше на големия екран както ролите на герои, така и на злодеи. През 1991 г. Янковский блестящо изигра ролята на последния руски император Николай ІІ в лентата на Карен Шахназаров "Цареубиец". През 2000 г. се състоя режисьорският дебют на актьора. Той засне филма "Ела де ме видиш", в който изиграва една от главните роли. Последното участие на Янковский в киното беше във филма на Валери Тодоровский "Стиляги", чиято премиера беше през декември миналата година. Олег Янковский е носител на много награди. Малко преди смъртта си той беше удостоен от президента на Русия Дмитрий Медведев с орден За заслуги пред родината ІІ степен. Янковский също така е Народен артист на СССР /1991 г./. /БГНЕС

Москва / Русия



Повечето от лентите с негово участие ще бъдат показани тези дни в московския кинотеатър "Художественный", където буквално в навечерието на трагичната смъртта на актьора започна ретроспектива на творчеството му. Днес пред сградата на киното беше опънат огромен афиш с надпис "Този същия Янковский", по аналогия с лентата на Марк Захаров, където Янковский изигра може би най-обичаната в Русия своя роля - тази на Мюнхаузен.

Той също така оглавяваше Руския открит кинофестивал в Сочи от 1993 г. насам и беше сред главните актьори в легендарния московски театър "Ленком".

Невосполнимая потеря...


Выдающийся советский и российский артист,
ведущий актер театра «Ленком» Олег Янковский с
кончался сегодня утром в одной из столичных клиник
после продолжительной болезни.


Как сообщили источники в медицинских кругах,
в течение длительного времени Янковский страдал раком поджелудочной железы,
передает «Интерфакс».

«Олег Янковский был лауреатом множества театральных премий,
был награжден орденами «За заслуги перед Отечеством»
четвертой, третьей и второй степени»

Янковский ушел из жизни в возрасте 66 лет.
Как сообщили в театре Ленком, 65-летний артист совсем недавно
был участником церемонии в Кремле, где ему президент
Дмитрий Медведев вручил орден За заслуги перед Отечеством II степени,
передает ИТАР-ТАСС.

Буквально накануне трагического известия в кинотеатре «Художественный»
открылась ретроспектива фильмов с участием Олега Янковского.
На гигантской афише на здании кинотеатра написано: «Тот самый Янковский».



Одним из первых в перечне фильмов стоит картина Марка Захарова «Тот самый Мюнхгаузен»,



где любимый россиянами актер сыграл главную роль - мечтателя и «Дон Кихота».

Одним из последних фильмов с его участием стал фильм «Стиляги» Тодоровского-младшего,
получивший российскую кинопремию «Ника». Там Янковский сыграл почти того же Мюнхгаузена,
только перемещенного в эпоху Хрущева и сделанного сотрудником МИД СССР.

Олег Иванович Янковский (родился 23 февраля 1944, Джезказган, КазССР,
ныне — Республика Казахстан) — выдающийся советский, российский актер театра и кино,
режиссер, народный артист СССР (1991).

Лауреат премии Ленинского комсомола (1977), лауреат Государственной премии СССР (1987),
лауреат Государственной премии РСФСР им. братьев Васильевых (1989).

Родился 23 февраля 1944 в городе Джезказгане (Казахстан).
По окончании Саратовского театрального училища им. И.А.Слонова был принят
в Саратовский драматический театр им. Карла Маркса, где работал с 1967 по 1973.
После успешно сыгранной роли князя Мышкина в спектакле «Идиот» получил
приглашение в Театр им. Ленинского комсомола (ныне Ленком).

Всего Янковский снялся более чем в 100 фильмах.





























==============================================================

СВЕТЛАЯ ПАМЯТЬ

 

Фильмография Олег Иванович Янковский
/Oleg Yankovsky/   Актерские работы:

• Щит и меч [1967]
• Служили два товарища [1968]
• Жди меня, Анна [1969]
• Я, Франциск Скорина... [1969]
• О любви [1970]
• Операция "Хольцауге" [Белая земля] [1971]
• Гнев [1974]
• Под каменным небом [1974]
• Премия [1974]
• Сержант милиции [1974]
• Зеркало [1975]
• Мой дом - театр [1975]
• Полковник в отставке [1975]
• Чужие письма [1975]
• 72 градуса ниже нуля [Семьдесят два градуса ниже нуля] [1976]
• Длинное, длинное дело [1976]
• Доверие [1976]
• Сентиментальный роман [1976]
• Сладкая женщина [1976]
• Слово для защиты [1976]
• Обратная связь [1977]
• Обыкновенное чудо [1977]
• Мой ласковый и нежный зверь [1978]
• Тот самый Мюнхгаузен [1979]
• Мы, нижеподписавшиеся [1981]
• Шляпа [1981]
• Влюблен по собственному желанию [1982]
• Ностальгия [1983]
• Дом, который построил Свифт [1983]
• Поцелуй [1983]
• Два гусара [1984]
• Храни меня, мой талисман [1986]
• Филер [1987]
• Полеты во сне и наяву [1988]
• Убить дракона [1988]
• Мой двадцатый век [1989]
• Цареубийца [1991]
• Сны о России [1992]
• Тьма [1992]
• Я - Иван, ты - Абрам [1993]
• Mute Witness [Немой свидетель] [1994]
• Роковые яйца [1995]
• ...Первая любовь [1995]
• Терра инкогнита [1995]
• Агнус Дей [Agnus Dei] [1996]
• Ревизор [1996]
• Алиса [1998]
• Райское яблочко [1998]
• Китайский Сервиз [1999]
• Человек, который плакал [2000]
• Приходи на меня посмотреть [2000]
• Бременские музыканты и Co [2000]
• Бременские музыканты [2001]
• Любовник [2002]
• Бедный, бедный Павел [2003]
• Влюблен по собственному желанию 2 [2006]
• Избранник [2007]
• Буги на костях [2007]
• Иван Грозный и митрополит Филипп [2008]
• Анна Каренина [2008]
• Стиляги [2009]

   

да почива в мир, един от любимите ми руски актьори заедно с Александър Абдулов

мога само да замълча.... а ми се плаче....

Изключителен човек и артист!!!

Ех... думите са излишни!!!

Поклон пред него и неговото творчество!!!!!!!

:'-(

Това е единственният път от който няма връщане назад. Поклон пред таланта и нека звездите го превърнат в ярко сияние за да огрява и спомня за таланта който е сред тях вече. Нека Бог се погрижи за душата на неповторимият!

Отиде си още един много добър актьор ,който с талантливо пресъздадените от него многобройни и разнообразни роли ни е въэлнувал през годините .Ще остане неизличам спомена за него и неговото актьорско майстроство!
Поклон

Елегантен, точен,майстор! Веднага си го представих в "Огледало" на Тарковски - и там и на всякъде беше страхотен! Бог да го прости!

Не знам какво да кажа, великолепен актьор, любим, неповторим... Ох... Но това, което сте направили тук, е прекрасно!