2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
ПЛАЧ ПО МАМА
Изплаках всичко вече. Душата ми е суха.
Но знам, че всички мъртви в отвъдното ме чуха.
Ти как си горе, мамо? Как да надникна в мрака?
След петдесет години баща ми те дочака.
В най-светлата му младост го взе смъртта коварна,
но петдесет години ти му остана вярна.
И ето - ти си тръгна... Защо така набързо?
Навреме ли?... За майките изобщо няма възраст...
Така ли бе решила?.. Да ни спестиш тревога.
И куфарчето с дрехите си стегнала, за Бога!
Парите за ковчега в найлонова торбичка...
Как да те вразумявам, ох, майчице едничка!
Ох, мамо! Майко! Майчице! Защо ме изостави!
С годините сърцата ни уж стават по-корави...
С годините сърцата ни уж стават по-студени.
Аз ще се справя, майчице. Ти не мисли за мене.
Не е възможна всъщност нашата раздяла.
Ти продължаваш в мене - Ти съществуваш цяла.
Аз цял живот опитвам на теб да заприличам
и също като тебе се уча да обичам.
Недялко Йорданов
Майко наша, ние сбогом ти казахме,
но спомени идват един подир друг,
тихите спомени все ни спохождат.
късат по малко от нашите души.
От болка се свиват сърцата ни,
по тебе те все ще тъгуват,
за тебе си струват всички сълзи!
Душите ни, Боже, ти постели й,
със нашата тъга я стопли,
от сърцата ни свещ направи й,
що вечно да свети й от обичта ни!
И просто не можем, дори се отказахме,
да мислим, че няма те, майчице!
Ти си винаги с нас, в нашите сърца!
От вечноскърбящите: дъщеря, зет и внуци
Джузеппе Верди "ТРАВИАТА"
Въздържание от интернет и социални мрежи...
Наближават Коледа и Нова Година!
12.08.2010 18:26
Майчицата е едничка!
но майчината обич сили дава
и в нас завинаги остава!
Душите ни, боже, ти постели й...
13.08.2010 13:04
Господи Иисусе Христе, бъди утеха на верната Си рабиня и сега, и в края на времената при Последния Твой съд и й отреди блажена вечност с Твоите светии! Мир на праха й! Поклон пред светлата й памет!
Бог да ги прости и те да ни простят!
Споделям мъката ти, Илче!
14.08.2010 16:47
Господ ще помилва и утеши нашите скъпи, Илче!
Прегръщам те!!!
15.08.2010 08:12
И да произнеса молитва към Пресвета Богородица
Пресвятая Богородице, спаси нас!
Пресвета Дево, Майко на нашия Господ Исус Христос, всемилостива защитнице на всички, които с вяра прибягват към Тебе! Погледни на мене и на всички нас от висините на Твоята небесна слава, послушай моята и на всички смирена молитва и я пренеси пред Твоя възлюбен Син. О,преблагословена Богородице! Ти си скоропослушница на всички и радост на скърбящите; послушай и нас, и мене наскърбените. Ти си уталожителка на тъгите: уталожи и нашите тъги и изцери душевните ти и телесни болести! На Тебе, подир Бога, възлагаме всичката си надежда. Бъди ни ходатайка и силна застъпница пред Твоя Син Господ наш Иисус Христос. Укрепи вярата ни в Него. Утвърди ни в Неговата любов и ни научи да Те обичаме, пресвета Майко Божия, преблагословена Мария! На Твоя всесилен покров, пречиста Богородице, връчваме себе си. Амин.
Честит имен ден на всички, които носят благочестивото и свято име Мария.
Мир на праха на всички наши майки и нека душите им бъдат в светлото царство небесно!
Лили, нека Господ и Пресветата Дева - най-голямата застъпница пред него и небесните съдии, да бдят над душите на близките ни!
Пресвятая Богородице, спаси нас!
Затова избърши сълзите си и се усмихни-заради нея и заради себе си!
Поздрави!
Мир на душите им!
16.08.2010 16:27
Всеки има само една майка. Тя е единственият човек в света, който те кара да се чувстваш дете, на каквато и възраст да си. Когато я загубим, загубваме голяма част от детето в себе си.
Поклон пред нашите майки!
Искрено Ваша:
Лина Бакалова
Девойката Ладо (приказка на северните народи)
Това се случило много отдавна. Толкова много време изминало оттогава, че където е текла река - сега върхове се издигат, където камъни са лежали - сега гори растат.
На ловеца Чумдага му се родила дъщеря. Той и жена му дълго време нямали деца и много им се искало да си имат син, за да ходи на лов и да им носи месо, когато остареят. Но когато им се родила дъщеря, двамата толкова се зарадвали, че не знаели къде да се дянат от радост.
Нарекли девойката Ладо. Родителите й я гледали като писано яйце, косъм не давали да падне от нея. Първата година не я наричали по име, за да не научат злите дяволи за нейното рождение. Над люлката й сложили магически предмети - мечи зъб, да прогонва дяволите, кокоши крак - да я пази от лоши сънища. Къпели я с мляко, обличали я с дрехи от най-меки и тънки кожи.
Пораснала Ладо и станала чудна красавица - лицето й било като пълна бяла луна, очите - като черни боровинки, устните - като узрели малини. Само едно й било лошото - нищо не умеела да върши. Майка й не й давала да нацепи дърва и да напали огън, за да не й загрубеят ръцете. Не я карала да сготви тлъста тюленова чорба, за да не й се омазни кожата на лицето. Не й позволявала да шие кожени дрехи или да бродира с еленова козина, за да не й се зачервят очите. И Ладо израснала хубава, но ленива и разглезена девойка.
Започнали да идват момци от селото да я искат за жена. Дошъл един момък, нямало по-добър ловец в селото от него. Като преследвал зверовете, те плачели, защото знаели, че от него не могат да избягат. А Ладо не искала и да чуе за него:
- Махни се от мен, миришеш на диви зверове. Не мога да живея с тебе. От твоите кожи ръцете ще си разраня!
Дошъл друг момък. Нямало в селото рибар като него - на едно копие десет риби нанизвал, през пет метров лед накъде плуват ги виждал.
А Ладо си запушила носа:
- Махни се от мен, на риба миришеш. Не мога с теб да живея. Вечно мокра ли да ходя?
Дошъл трети момък. Никой нямал такъв впряг като него - кучетата му вятъра надбягвали. А Ладо му викнала:
- Махни се от мене - на кучета миришеш! Не мога с теб да живея, кучетата ти да храня, краката си да цапам.
Започнали да я отбягват момците. Защо им е такава сприхава жена? Вече никой не идвал да я иска. Майка й взела да я гълчи:
- Лошо е така да обиждаш хората, всички ще те намразят.
А Ладо се ядосала и закрещяла:
- И вие ли сте против мене, искате да се отървете от мене.
И от този ден станала още по-раздразнителна и проклета. Нищо вече в къщи не харесвала, с нищо не можело да й се угоди. Ту дрехата неудобна, ту кашата твърда, ту месото жилаво. Опекла майка й сладки, сложила ги на масата, а Ладо й крещи:
- Махни ги, много са горещи!
Майката дала сладките на съседските деца. Изяли го децата и не спирали да хвалят сладките:
- Ау, какви са вкусни, ау какви са меки!
Тука вече Ладо не могла да издържи. Скочила, затропала с крака, блъснала майка си и изхвръкнала от къщи. Огледала се наоколо - всичко й се струвало грозно и мръсно и хората некрасиви. Погледнала нагоре, гледа - летят лебеди, на юг отлитат. Бели като сняг, а перата им блестят на слънцето нато сребро.
Закрещяла Ладо:
- През глава ще се преметна, на бял лебед ще се превърна - с лебедите ще отлетя, чисти хора да потърся, друга майка да си намеря!
И като казала това, преметнала се през глава. Изведнъж се покрила цялата с белоснежни пера, ръцете й се размахали и превърнали в криле, тя се вдигнала високо във въздуха и полетяла към ятото лебеди.
Заплакала майката, замолила я да се върне. Ладо даже не се и обърнала да я погледне.
Долетяло Ладо до ятото лебеди. Казала им:
- Вземете ме с вас, лебеди, искам по света да полетя, чисти хора, които не миришат на риба да търся, нова майка да си намеря!
Загракали лебедите неодобрително:
- Не можеш друга майка да си намериш! Всеки има само една майка. Не те искаме с нас.
Отлетели лебедите. Полетяла Ладо сама, на майка си сърдита, на лебедите сърдита. Тръгнала да търси друго място, където хората не миришат на кучета и на риба, друга майка да си намери.
Дълго летяла Ладо, много страни видяла, но никъде друг дом и друга майка не намерила. Когато дошла отново пролетта, долетели лебедите от топлите страни. Долетяла и Ладо и започнала да кръжи над селото и над родния си дом, майка си да зове.
- През глава ще се преметна, отново девойка ще стана, майка си ще прегърна - завикала тя. Но никой не се показал от къщата, а и дим не се виждал от комина. Заплакала от безсилие Ладо, не можела вече да се превърне в девойка.
Цялото лято летяла над селото Ладо. Все чакала кога ще излезе майка й и ще вдигне поглед да я види, да й се зарадва. Но напразно призовавала Ладо майка си, напразно се виела над къщата и крещяла. Не можела да излезе майка й, защото била умряла от мъка по загубеното си дете.
Когато от Амур повял студения вятър, Ладо отлетяла с лебедите на юг.
Оттогава всяка пролет тя долита, кръжи над селото и кряка, майка си зове.
Превод: Лина Бакалова
18.08.2010 17:47
Бог да прости скъпите покойници! Да почиват в мир!
когато ги оставим под земята.
Едвам тогава истинската власт
на чувствата им врязва се в сърцата.
Защото тихата несъпротива
на дланите им, легнали в цветя,
огромна, страшна сила придобива,
опровергавайки смъртта.
Божидар Божилов
2. разкази за художници avangardi-блог вълна
3. ДВУЕЗИЧНА БИБЛИОТЕКА с преводна литература
4. онлайн радио
5. Музика
6. 65 думи със специфичен правопис
7. impressio
8. обекти
9. сензация
10. новото познание
11. sofiadailyexpress
12. fakti.bg
13. Искам да знам
14. братле
15. изумително