Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
22.11.2008 15:58 -
«Твоят боклук — негов обяд». Отивайки до кофата за боклук - нахранваш един бездомен
Автор: avangardi
Категория: Политика
Прочетен: 1705 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 22.11.2008 16:41
Прочетен: 1705 Коментари: 3 Гласове:
0
Последна промяна: 22.11.2008 16:41
Отивайки до кофата за боклук - нахранваш един бездомен
Украинците измениха формата, измествайки своите послания не вътре, а отвън, съпроводено с фотография и текст: «Твоят боклук — негов обяд».
Особеното разположение на портретите позволило да се реализира интересна метафора: хората, изхвърлящи пакети, «отварят» на бездомния устата и го «хранят» със своя боклук.
— Бездомни, хора, които ние сме привикнали да не забелязваме, — расказват за проекта неговите създатели. — Как да направим така, че ние да се замислим да им помогнем? Необходимо е да се намери способ да заставим хората да ги погледнат в очите. И да осъзнаят ужасната мисъл — това, че това което е за теб боклук, за него- то е — обяд.
Your garbage is his lunch 450x779 в формате .jpg
- Название: Your garbage is his lunch
- Бренды: Международная благотворительная организация "Взгляд"
- География: Украина
- Рекламные агентства: Mex
-
Творческая группа:
Креативный директор - Егор Харьков
Арт-директор - Станислав Бесполитов
Ето това е трябвало да си го постна пред моя "Просяк"...
Поздрави за теб!
цитирайПоздрави за теб!
Най-вероятно и ще сънувам нещо подобно!Жестоко е!
Боли ме когато виждам това!Дано спокойна е нощта!:(
Да няма глад и самота!
цитирайБоли ме когато виждам това!Дано спокойна е нощта!:(
Да няма глад и самота!
намирайки тази информация, тя дълбоко ме потресе, не защото за първи път виждам картината, а защото през тези 20 години на прехода наистина наблюдавах хората, които ровеха в кофите за боклук - много от които познавах от миналото си като хора със значимо обществено положение. Това бяха наши учители, гл. счетоводители във фирми, ТРЗ, артисти и ...
Тези хора имаха измъчено бледо и целите в струпеи лице и ръце. Никога не поглеждаха хората в очите, които приближаваха кофите за боклук. Тяхното човешко достойнство беше смазано, душите им унижени. Никога не посмях да ги заговоря, защото знаех, показвайки че съм ги познала, щях да нанеса поредния удар. Чувството е неописуемо. Виждайки как застават до кофата и започват да ядат недоизядена баничка, сандвич или да огризват кокалите от останките. Пиеха от раздути кутии развалено мляко или останалите глътки боза.
Веднъж настигнах един от тези мъже, протегнах ръка към него и го помолих да вземе 2 -та лева за да си купи хляб. В този момент избягвах да го гледам, защото щеше да разбере, че го познавам - учител от основното ми образование. Каза, че не ми е искал пари. Още веднъж помолих, като му казах, че имам починал баща и това е за Бог да прости. Едва тогава пое парите. Тръгна си без да се обръща, сякаш бягаше от мястото на срещата. Разбрах със сърцето си - познал ме беше, но не се издаде, както и аз самата.
Когато нося до контейнерите стари дрехи, те винаги са изпрани и сложени не в кофата, а до нея. Обувките - предварително минали през ремонт, пак там. Храна, която да вземат е хубаво завита и пак е до контейнера в отделна торбичка.
Не можех да понеса да ги виждам заровена в заразите.
Моля, приятели - да подемем кампанията на
другите страни, да дадем шанс на бездомните, стигнали до дъното на живота по една или друга причина в живота им, за един обяд или закуска, запазвайки човешкото им достойнство.
Не да се разрушават контейнерите за разделно събиране. Съзнателно да правим отделянето, заради тях - бедните и бездомните.
Това ще е най-малкото усилие в живота ни, което ще се изисква от нас, за да им помогнем.
Вгледайте се в очите им.
Боже, колко мъка и страдание има в тях!
Благодаря ви за изразеното мнение!
Поздрави и прегръдки за вас - с обич Илка
цитирайТези хора имаха измъчено бледо и целите в струпеи лице и ръце. Никога не поглеждаха хората в очите, които приближаваха кофите за боклук. Тяхното човешко достойнство беше смазано, душите им унижени. Никога не посмях да ги заговоря, защото знаех, показвайки че съм ги познала, щях да нанеса поредния удар. Чувството е неописуемо. Виждайки как застават до кофата и започват да ядат недоизядена баничка, сандвич или да огризват кокалите от останките. Пиеха от раздути кутии развалено мляко или останалите глътки боза.
Веднъж настигнах един от тези мъже, протегнах ръка към него и го помолих да вземе 2 -та лева за да си купи хляб. В този момент избягвах да го гледам, защото щеше да разбере, че го познавам - учител от основното ми образование. Каза, че не ми е искал пари. Още веднъж помолих, като му казах, че имам починал баща и това е за Бог да прости. Едва тогава пое парите. Тръгна си без да се обръща, сякаш бягаше от мястото на срещата. Разбрах със сърцето си - познал ме беше, но не се издаде, както и аз самата.
Когато нося до контейнерите стари дрехи, те винаги са изпрани и сложени не в кофата, а до нея. Обувките - предварително минали през ремонт, пак там. Храна, която да вземат е хубаво завита и пак е до контейнера в отделна торбичка.
Не можех да понеса да ги виждам заровена в заразите.
Моля, приятели - да подемем кампанията на
другите страни, да дадем шанс на бездомните, стигнали до дъното на живота по една или друга причина в живота им, за един обяд или закуска, запазвайки човешкото им достойнство.
Не да се разрушават контейнерите за разделно събиране. Съзнателно да правим отделянето, заради тях - бедните и бездомните.
Това ще е най-малкото усилие в живота ни, което ще се изисква от нас, за да им помогнем.
Вгледайте се в очите им.
Боже, колко мъка и страдание има в тях!
Благодаря ви за изразеното мнение!
Поздрави и прегръдки за вас - с обич Илка
Търсене
Блогрол
1. Магическо Прозорче към света в блог.бг - по азбучен ред
2. разкази за художници avangardi-блог вълна
3. ДВУЕЗИЧНА БИБЛИОТЕКА с преводна литература
4. онлайн радио
5. Музика
6. 65 думи със специфичен правопис
7. impressio
8. обекти
9. сензация
10. новото познание
11. sofiadailyexpress
12. fakti.bg
13. Искам да знам
14. братле
15. изумително
2. разкази за художници avangardi-блог вълна
3. ДВУЕЗИЧНА БИБЛИОТЕКА с преводна литература
4. онлайн радио
5. Музика
6. 65 думи със специфичен правопис
7. impressio
8. обекти
9. сензация
10. новото познание
11. sofiadailyexpress
12. fakti.bg
13. Искам да знам
14. братле
15. изумително