Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09.2009 07:09 - Пъзелът културно наследство - Всичко за продан!; Църква от IХ век откриха археолози в Омуртаговия аул при с. Хан Крум
Автор: avangardi Категория: Технологии   
Прочетен: 1426 Коментари: 1 Гласове:
7

Последна промяна: 08.09.2009 07:56


На фокус
 

 

Пъзелът културно наследство

Велиана Христова
05 Септември 2009, брой 203

Безобразия се творят в национални обекти, нови безобразия се задават

 

image
 

Нови палати в резервата



Невероятни неща се вършат в България от алчност и във вандалщината, каквато и Средновековието не познава, гинат паметници на историческото ни наследство и уж защитени от закона кътчета на дивната ни природа. С тези думи преди три години започваше един от материалите от поредица разследвания в ДУМА за драстични нарушения на действащия тогава Закон за паметниците на културата и музеите и на куп други закони в държавата. Неотдавна намерих сгода да обиколя някои от посетените тогава места. Направо не е за вярване на какъв погром над историята може да се натъкне човек за пет дни...
 
Излишната "Патлейна" от Х век

Читателите помнят скандалната история през 2006 г. с продажбата на манастира "Патлейна" - огромна сграда на 4 етажа със 100 стаи, строена някога от Българската православна църква и продадена от нея на държавата още през 40-те години на ХХ в. В социалистическо време сградата е била ползвана за почивна станция на профсъюзите и за спортна база. След "демокрацията" общината я деактува на свое име и я оставя да потъне в разруха, докато продажната й цена стигне... 40 000 долара. След 2000 г. Варненско-преславският митрополит Кирил реши, че може да си я върне като църковна собственост, но загуби делата в съда. А през август 2006 г. сградата бе продадена на баничар, за когото в същия ден се разбра, че е подставено лице на митрополит Кирил. Отецът щял да прави там просветно средище.

imageСредновековната светиня е укрита в храсталака

Работата е там обаче, че на няма и 50 м от въпросната сграда се намира единственият у нас относително запазен манастир от края на IХ - началото на Х век - времето на Борис I и на Симеон Велики. Някои изследователи смятат дори, че именно тук се е оттеглил Борис, след като е предал престола на Владимир Расате, сетне - на Симеон. Към нея е имало и ателиета на знаменитата Преславска школа за рисувана керамика, която е била прочута в Средновековието и днес се смята за едно от големите достойнства в нашата културна история. Естествено мястото има статут на национален археологически резерват, то се намира на 2 км от дворцовата част на Втората българска столица Велики Преслав.
Та до тази светиня на българщината до 2006 г. се стигаше по живописни каменни стъпала откъм голямата сграда. Още през август 2006 г. там се появи пазач, който спираше всекиго с вик: "Не се минава, частна собственост!" Сега, три години по-късно, пътят към обещаното "просветно средище" е заграден с телена мрежа и железни врати, на които виси як катинар. Признаци на живот зад преградата не се забелязват.

imageИстория под ключ в сградата над манастира

Още по-скандално през 2006 г. се оказа настаняването на друго частно лице пак на 50-ина метра от средновековната "Патлейна" - но от другата страна под нея. На това място се пресичат териториите на два резервата - археологическия и природния резерват "Патлейна", пазещ очарованието на уникални растителни и животински видове. И двата резервата - според закона изключителна държавна собственост, и двата строго защитени от държавата със забрана за каквато и да било намеса, камо ли за строежи. Прокуратурата изобщо не реагира тогава на разкритията на вестника, че по неясен начин мястото е обявено за буферна зона, предоставено е в разпореждане на Министерството на горите, което пък го заменило ли, продало ли на някой си д-р Кехайов, рехабилитатор на отбора по бокс, живеещ във Варна. Нагоре по хълма докторът си купил и бивша хижа с ресторант от общината. Преди три години бе струпал купчини тухли сред килнатите табели на резерватите и според работниците, мяркащи се наоколо, се канеше да строи... конюшня. За развлечението на бъдещи туристи. Нищо, че Институтът за паметниците на културата (НИПК) е отказал да се даде терена и да се строи на него. Тогавашният нов областен управител Красимир Костов бе смаян от вестта за това и заяви, че като представител на държавата ще прекрати незабавно строителството и ще изясни случая.
Явно никой нищо не е изяснявал, защото днес безобразието е набъбнало многократно. На пътя под средновековния манастир "Патлейна" е изникнал огромен палат ("чорбаджията ще прави рехабилитационен център", както казват местни хора). Прясно изписано огромно пано "Комплекс Патлейна. Хотел, ресторант, панорама" обаче издава съвсем други намерения. На съседно дърво е останала вандалски издълбана табела, в ужасяващо издупчения метал се различава надпис: "Резерват". Накъде изотзад се издигат стените вероятно на вътрешен параклис с кръст отгоре, кой знае защо ориентиран в неизвестна географска посока - така че да се вижда от пътя. От пръв поглед струпаните край него камъни са удивително еднакви с тези, които се намират в изкопите при дворцовия център долу в резервата "Велики Преслав".
Първото нещо, което посреща посетителя, е едно мръсно рошаво нещо, дрезгавият лай издава, че е куче. В близост кротко пасе пони, колкото да напомни приказките за конюшня. Отзад се вижда добре оформен курник, петел крачи напето зад мрежата. От страната на гордостта на българското културно наследство - средновековния манастир "Патлейна", се е опнала втора постройка, в която с все сила бичи гатер, пълно е със свежо обработени трупи от изсечени дървета. Стъпалата нагоре към черквата не се виждат сред храстите. По нищо не личи, че на 30-ина метра има уникален средновековен паметник. Според мълвата и този подход към черквата можело да бъде "отместен". Сред храстите като ироничен щрих стърчи избеляла табела: "Забранено брането на люляк, лалета, липов цвят и др.".
Какви лалета, какъв люляк, какви пет лева! Убедена съм, че и този път никой няма да се впечатли - ни прокуратура, ни друга държавна власт. Просто си имаме всесилни феодали. А онова Министерство на горите, дето е дало терена, отдавна го няма. Чудовищно притисната между две частни владения - символи на новия цивилизационен избор, изоставена от власт и държава, българската история тук е просто излишна.

Махнете НДСВ от Кръглата църква

Друг тип изненада поднася на любознателния турист знаменитата Кръгла (Златна) църква пред южната порта на втората българска столица Велики Преслав. Пак в археологически резерват, пак изключителна държавна собственост, пак строго защитена от всякаква намеса.
Няма начин посетителят да направи фотоснимка на църквата, наричана перла на престолнината, без да цъфне в центъра на кадъра... един черен  надгробен монумент - привидение, изникнало като от гробищата в Малашевци. Българи и чужденци се дивят или хихикат пред "чуждото тяло", поставено още през 2007 г. пред самия вход на Кръглата църква. Не й върви и на тази светиня. Зле реставрирана поначало, ту я боядисват в жълто с отенък на летни детски проблеми, ту я белват като варосан дувар. Но образът на Симеон Велики (по картината на Гюдженов) на камъка пред входа май иде в повече. Първо, изобщо не е сигурно, че църквата е свързана със Симеон, а не например със сина му Петър. И, второ, най-голямата атракция е надписът в долната част на паметника: "По инициатива на Светослав Спасов - народен представител от НДСВ." Все си мислех, че никой политик вече не може да ни изненада с нищо.
За да се постави паметник на такова място, пред знаков културно-исторически обект в национален резерват, трябва да има разрешение най-малкото от НИПК. На въпроса на ДУМА директорът на НИПК арх. Георги Угринов си спомни, че "имаше нещо, но какво беше". И нареди да се направи справка в архива на НИПК. По принцип ние нямаме против да се правят паметници на велики българи, но трябва да се види как е в случая, на какво място е, каза той. Проверката, която НИПК направи в архива си, установи наличието само на един документ - от 2003 г.: отказ да се направи дом светилище на 13 български владетели в главния парк на гр. Велики Преслав. Основание за отказа е, че не е имало архитектурно проучване за такава сграда, не е проучено мястото и НИПК не приема да се прави тя на територията на Националния историко-археологически резерват "Велики Преслав". Случаят няма общо с паметника на депутата Спасов.
 Самият Светослав Спасов обясни, че през 2007 г. изпратил писмо до НИПК и оттам му отговорили, че принципно не са против, но паметникът трябва да се постави на вече проучено от археолозите място и да има определена височина и вид. Не мисля, че съм направил нещо лошо, в Преслав няма друг паметник на Симеон Велики, а добре знаете колко пари и усилия трябват, за да се направи такова нещо, каза Спасов. Вярвам за парите и усилията, приветствам желанието на г-н Спасов да премери сили със средновековния архитект и да се увековечи, заставайки на самия вход на изградената в Х век църква. Но това, което знам, е, че не може всеки в държавата да си прави, каквото реши, на територията на паметници национално богатство, пък дори и да е депутат. Впрочем Светослав Спасов още в миналия парламент напусна НДСВ, сега е съветник на Бойко Борисов. Понеже ще е трудно да заличи временните си политически пристрастия от паметника, най-редното е той да бъде преместен незабавно на друго място - напримр в прекрасния парк на града. А вече от името на ГЕРБ г-н Спасов би могъл родолюбиво да помогне да се оправи паметникът на откривателя на Кръглата църква - учителя Йордан Господинов, който безобразно е оставен да се руши с потрошена плоча на 50 крачки от нея.

И в доброто понякога има но...

И още един пример. Който ме огорчи - отнася се за учен и човек, към когото изпитвах и изпитвам и уважение, и привързаност - проф. Александър Фол. Не съм очаквала и с неговото име да се свърже нелицеприятно отношение към културно-исторически паметник - тракийското скално светилище в комплекса Бузовград, община Казанлък. Това е култово съоръжение, което във вярванията на траките е мислено като врата към отвъдното, през оформения отвор в скалата слънцето преминава единствено при залеза си в деня на лятното слънцестоене 21 юни. Светилището вероятно е използвано и като астрономическо съоръжение. През него след кончината на проф. Фол бе пръснат прахът му. Преди няколко месеца върху самата скала е поставена паметна плоча за професора, грубо и грозно залепена с цимент. Тя е направена на това тачено от местните хора място по тяхна инициатива - бивши кметове, пенсионери, членове на туристическото дружество, на ВМРО. От три години тук вече се организират събори, панаири, хората носят цветя, плодове, ражда се нова традиция. Бих сложила паметния знак в друг вид, някъде върху камък до скалата, но хората сами са го решили така, каза по този повод проф. Валерия Фол. Не може да бъдат упреквани хората за почитта им, случаят само показва колко малко и недостатъчно по принцип българинът познава закона и начините за използване на културното наследство, без да се нарушава опазването му. А и напомня, че прекрасната практика да се поставя паметен знак за откривателя на знаков паметник или за човек, свързал живота си с него, в България е безкрайна рядкост. Жалко.       
Но всъщност откривателите на археологическите светини у нас никой не ги пита за нищо, когато се прави реставрация или възстановка. Да си спомним жалката история с гробницата в Александрово, дуварите в Плиска - едно ли е, две ли са.

ГЕРБ връща слободията за крадените от иманяри ценности

Това, което видях при "Патлейна" и Кръглата църква от Х век, се случва в пълно нарушение на ясните правила, очертани и в предишния Закон за паметниците на културата и музеите, и в действащия нов Закон за културното наследство. Дори при действащи закони сме свидетели как археологът Николай Овчаров разнася по джобовете си от Кърджали до софийския клуб на БТА дарени от някого иманярски предмети, напоследък дори дарява находки на отец Саръев, като да са му бащиния. А какво ще стане, ако правила изобщо няма?
В последните дни пак се вихрят познатите и втръснали на всички от 10 години насам спорове около законодателството за културно-историческото наследство на България. Новият Закон за културното наследство бе приет през март т.г. с големи перипетии, изработен по инициатива на Нина Чилова. Самата тя бе наричана как ли не, а зад съпротивата стоеше ясен кръг от хора - които не желаят да има правила за придобиване на крадени от иманяри археологически находки. И в момента противниците на закона се наежват при думата крадени. Но нека кажем ясно - всичко, изровено от иманяри, е кражба. Кражба на културно наследство от нацията. При цялото наличие на наистина недоработени текстове, новият закон наложи най-сетне цивилизовани правила за контрол и опазване на археологическите ценности. При това - доста по-меки от тези в съседните нам Турция и Гърция, които имат същото богато историческо наследство като нас. Законът постанови само онези културни ценности, които имат високия ранг на национално богатство, да подлежат на регистрация, а колекционерите, които имат такива предмети, да докажат как са ги придобили. Ако предметите са иманярски и не може да се докаже произходът им, колекционерите продължават да ги държат при себе си, но не могат да ги продават без разрешение от държавата, която има правото при обявен търг за тях, да ги купи първа по цената, определена от държателите им. Сходна е практиката в цяла Европа, никъде няма безконтролно владение и износ на крадени антики. Това е и първият ни закон, който регламентира антиквариата, търговете и аукционите.  
Странно е, че сред първите законопроекти в новото НС са внесени два за промяна на Закона за културното наследство - при това внесени в един и същи ден (27 август) от едни и същи двама депутати от ГЕРБ, юристи от Варна. Предлага се контролните функции за опазване на наследството да се отнемат от НИПК и да преминат към Министерството на културата. Има замисъл да се върне старата практика на регионалните контрольори. Лошото е, че с половин ред текст между другото се предвижда вместо с официален документ колекционерите да доказват произхода на антиките национално богатство с какъв да е документ. Т.е. пишеш на хвърчащ лист, че си купил златен тракийски нагръдник от някой си Филистер Филистеров, подписваш се и това е достатъчно, за да бъдеш обявен за собственик на антиката. Нека някой докаже после, че не си добросъвестен купувач. Това означава, че всъщност отпада всякакво доказване на произхода на предмета.
Апартамент или кола да си купи човек, доказва това с държавен нотариален акт и с документи, заверени от нотариус, или пък с куп подписи на КАТ. А археологическите ценности с ранг на национално богатство ще се придобиват като кило домати на пазара. Това щяло да облекчи регистрацията, иначе колекционерите нямало да обявят антиките, щели да ги укрият и да ги изнесат в чужбина, да бламират целия закон. А ако им дадем да са собственици на краденото, изведнаж стават негови спасители, щото иначе иманяри и прекупвачи щели да го изнесат зад граница.
 Нещата са прозрачни. Тъкмо ГЕРБ, който се бие в гърдите, че върви срещу беззаконията и корупцията, прави услуга на една от най-мощните мафии у нас - търгуващата на черно с културни ценности. Това обезсмисля регистрирането на находките, отнема от държавата възможността за контрол над иманярските предмети и въдворява пълна слободия за колекционерите. Май че ще станем единствената държава в Европа без правила за контрол и опазване на културното наследство. Нещо повече - изискването за официален документ се отменя не само за първата еднократна регистрация на антиките. То се отменя изобщо - като амнистия и за всички ценности национално богатство, които тепърва ще бъдат отмъкнати от иманяри, ще минат през прекупвачите и ще станат нечия частна собственост! А ако се очаква, че в устрема си към тази цел мафията може да блокира закона, това означава, че в България тя е всесилна и тя управлява.  
Иманярите крадат от нацията (от мен, от вас, от всеки българин) историческото му наследство. Всяка ценност, изровена от тях, не може да бъде нито проучена, нито анализирана, тя губи цялата си стойност като познание за историята ни и се превръща в красиво стъкълце в нечия витрина. Но през нея се въртят и дори се перат огромни пари. А разрушените археологически обекти са погубени завинаги. 300 000 иманяри се препитават от това, стотина колекционери се обогатяват. Но някой попита ли останалите 7 милиона българи дали сме съгласни? Кой се страхува от референдум по този голям за нацията и за културния туризъм въпрос?
 



 

 

От епископ Вулфила до хан Омуртаг

Велиана Христова
29 Август 2009, брой 197

Църква от IХ век откриха археолози в Омуртаговия аул при с. Хан Крум, построен върху готски епископски център от IV-V век

 

image
 

Готската базилика е имала особена скъсена форма

 

Още една църква - пета поред, разкри на територията на известния Омуртагов аул при с. Хан Крум в Шуменско екипът на археоложката Кремена Стоева от музея във Велики Преслав с консултант н.с. Тодор Балабанов от филиала в Шумен на Националния археологически институт с музей при БАН. Всъщност през това лято Балабанов довери на младата си колежка и следовничка в професията обекта, който сам е проучвал в течение на години.
Изненадата, която поднесе сега т.нар. Църква номер 5, е именно времето на построяването й. Според Балабанов тя е изградена през тХ-Х в., във времето, когато възниква Първата българска държава, чиито столици Плиска и Велики Преслав се намират в близост до днешното с. Хан Крум.
Вече сме свикнали с "натрупването" на култури почти навсякъде из българските земи - обикновено върху тракийски светилища по-късно са се раждали късноантични и средновековни храмове и селища. Да припомним, че случаят с т.нар. Омуртагов аул също е в рамките на тази традиция, но има и своите уникални особености. На това място през ттт-тV век във взаимодействие с традициите на местното тракийско население, попаднало под римска власт,  се е развила културата на готите, които са дошли от север на три големи групи след т век от н.е.
Особено голяма група - около 300 000 готи, предвождана от епископ Вулфила, напускайки Северното Черноморие, се е заселила тук в средата на тV в. тук - в тогавашната римска провинция Мизия. След повече от 100 години, във втората половина на V в., заради нашествията на хуните по тези места пристига нова голяма група готи със своя крал Теодорих Велики, който сетне тръгва в посока към днешна Италия и премества столицата си в Равена. Готите са първите федерати (население на римските провинции), които приемат християнството. Общо 4 църкви тук са свързани с готите и тяхната религия - арианството. Те са единствените неримляни, които в Римската империя и Византия са били административно автономни и на които е разрешено да изповядват своите вярвания, след като при император Теодосий църковният събор в Константинопол през 382-383 г. осъжда и забранява арианството.
Според Балабанов Вулфила, който е бил защитник на арианството, "има пръст" в построяването на готските църкви при с. Хан Крум. Именно в днешните български земи епископът превежда на готски Библията. Във взаимодействието с традициите на местното къснотракийско население се ражда онази култура, която наричаме готска, а тя от своя страна вероятно трябва да се приеме като четвърти елемент от конгломерата траки-славяни-прабългари, който е в основата на българската държавност. До тези изводи стига Тодор Балабанов при проучванията си на обекта при с. Хан Крум - един много труден и за разкопки и за проучване терен. Но, както твърдят колегите му, Балабанов е "великолепен разкопвач".
 ДУМА проследи през всичките години "готското проучване" на археолога, започнало през 2002 г. Да припомним, че в епископския център бяха разкрити четири раннохристиянски готски църкви, съществували по едно и също време или последователно през тV и V век, когато са разрушени, вероятно при хунски нашествия. На това място първи археологически проучвания са правени през 60-те години на ХХ в., но не са били завършени. През 1976 г. тук е била открита малка църква от тV в. със запазени останки от най-ранните християнски стенописи по нашите земи. Според Балабанов тази ранна църква е била лична, вероятно на самия Вулфила. До нея под по-късен средновековен насип екипът на Балабанов разкри голяма базилика - навярно самата епископия на района. Тази година проучването й е завършено напълно. Тя е интересно съоръжение - скъсена е, има три кораба и апсида с две крила, широка е 29.7 м и е дълга 26 м, обяснява археологът. Върху базиликата има друга постройка - осмостенна, с апсида от север, която е играела ролята на мавзолей и напомня гробницата на Теодорих край Равена.
В непрекъсната надпревара с иманярите, които ровят и дълбаят огромни изкопи наоколо едва ли не всяка нощ, Балабанов успя да открие няколко готски гроба с великолепни находки - козметично-медицински комплекти, характерни готски накити, токи от колани, фибули (закопчалки за дрехи), богато украсени със злато и скъпоценни камъни. Единият от гробовете е бил на воин, но в него вандалите са оставили единствено смачкани части от плетена ризница. В друг пък е била погребана жена с характерна деформация на черепа, която се е правела изкуствено, за да бележи благороден произход при всички преселващи се в началото на хилядолетието племена - сармати, готи, прабългари, обяснява Балабанов.  
  Трудността при проучването тук се дължи на тясното преплитане на ранните паметници с по-късни - от тХ век, когато заради стратегическото място на района тук строи аул, както се смята, хан Омуртаг (през 822 г.). Приема се, че описанието на аула върху надписа на знаменитата Чаталарска колона, се отнася именно за укреплението при с. Хан Крум. При разкопките Балабанов установява, че южният кораб на готската църква е пресечен от средновековно съоръжение - т.нар. палисада. Сега вече мога да кажа точно, че тя е с размери 240 на 340 м, заяви миналата седмица археологът. Палисадата е траншея, по която е имало дървени колове. Земен ров и вал, палисадата с колове са здаграждали пространството преди каменната крепостна стена (95 на 113 м). В крепостта са се намирали жилището на началника на гарнизона и казармени помещения. Тази година екипът е установил, че източната порта на палисадата се е намирала при източната порта на каменното укрепление. Това прави цялата конструкция много сходна с укрепленията в Плиска, обяснява Балабанов.
Тъкмо при източната порта археолозите се натъкват на петата църква, която има 3 корба и 3 апсиди и е от времето след покръстването на българите, убеден е Балабанов. Намерената на това място керамика също свидетелства за времето около тХ-Х век. А там, където палисадата пресича южната част на готската базилика, е разкрито пространство около половин декар, което е било заградено с лека ограда. Според учените това е езическо култово съоръжение, където са се правели жертвоприношения. Открит е каменен блок, замазан с дебел слой хоросан, който е оформял "бордюрчета", от тях през каналче кръвта на животното е изтичала в яма. В ямата екипът е открил останките на две кучета, а в съседство - друга ритуална яма с погребение на 6 кучета и 6 заека. Жертвопринасянето на кучета е известна култова практика при прабългарите. За това, че жертвеникът е от времето на Омуртаг, свидетелстват и фрагментите от ранносредновековни излъскани съдове.
Каква е била ролята на аула във военната система на Първата българска държава учените тепърва ще анализират. Възсъздаването на този период от българската история чрез свързването на археологическите проучвания с писмени източници и исторически аналогии продължава.



Тагове:   туризъм,


Гласувай:
7
0



1. анонимен - какво означава наследство
04.03.2010 15:05
какво представлява наследство
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 6448427
Постинги: 1860
Коментари: 10026
Гласове: 80067
Архив
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031